Petia Petkova Stiffler

Необходими продукти:

4 бр. 150 – 200 г говеждо филе

700 г картофи

250 г кромид лук (2 – 3 глави)

сол на вкус

олио за запържването

рецепта масло с подправки – в категории ДРУГИ РЕЦЕПТИ

Начин на приготвяне:

1. Обелените и нарязани на средно голями кубчета картофи се измиват, подсушават и изпържват (в голям тиган) до полуготовност. Прибавят се нарязаните на полурезенчета лук и сол на вкус. Пържи се до готовност, като се разбърква периодично.

2. Филетата се  изпържват. Върху всяко се слага дебела шайбичка от маслото. Сервират се с картофите за гарнитура.

Ако не намерите много добро качество говеждо филе, препоръчвам да замените със телешко, свинско или пилешко филе.

Начин на приготвяне:

200 г. меко масло

2 с.л. магданоз

2 с.л. перца от пресен лук

1 с.л. босилек

1 ч.л. мащерка

2 скилидки чесън

2 ч.л. лимонов сок

черен пипер и сол на вкус .

Необходими продукти:

1. Подправките се измиват и подсушават. Нарязват се на много ситно. Маслото и солта се разбиват с миксер до пухкавост. Прибавят се подправките, счукания чесън, лимоновия сок и черния пипер. Разбърква се добре.

2. Сместа се разпределя се в малки панички или като се поохлади се оформя на руло с помоща на пергаментова хартия. Съхранява се в хладилник, покрито с прозрачно фолио. Годно е за консумация една седмица. Може и да се замрази.

3. Парченца или шайбички от маслото се слагат върху пържоли, риба, задушени зеленчуци и картоф.

Необходими продукти:

200 г масло
200 г пудра захар
1 ванилия
6 белтъка
2 щипки сол
150 г смлени орехи
150 г брашно

За глазурата:

6 жълтъка
130 г пудра захар
1-2 ванилии

1. Маслото (стайна температура) се разбива с пудрата захар и ванилията до пухкавост.
2. Отделно белтъците се разбиват на сняг със солта.
3. Към маслената смес се прибавят орехите и брашното. Разбърква се добре, добавят се на няколко пъти белтъците. Внимателно се разбърква до хомогенна смес.
4. Пече се в предварително включена на около 170°С фурна 20 минути, в тава (покрита с пергаментова хартия или набрашнена и намаслена) с приблизителен размер 28-36 см.
5. Жълтъците се разбиват добре с пудрата захар и ванилията. Сладкишът се намазва с получената смес. Фурната се изключва и Агнесата се оставя около час в нея за да изсъхне глазурата.
6. Най-вкусна е на следващия ден. Класическият вариант е да се нареже ромбовидно.

Albena Weibel Човек винаги си тръгва рано или късно,…въпроса е да го направи с достойнство и гордост – както ти го направи! Аз намирам , че ти се представи много достойно!

Katia Craig Skapa Petia istinski profesionalist i covek s mnogo klasa i dostoinstvo!!!

Rumiana Petrova Petia e jena s fines,intelekt i goliamo zurtze.NIAMA SPRAVEDLIVOST-ne tia triabva6e da napusne.

Владимир Карабойчев В кухненската надпревара беше много пекана. Не горюй…

Вержи Кирилова Поздравления,Петя!!!Показа много класа!!!Гледах шоуто заради теб!!!Благодаря ти!!!

Йоана Петкова Представи се много добре….да не ти пука за тях…..ти беше наистина добър главен водач.:)))))))))))))))

Nikolay Neshev Поздравления за достойното представяне!

Марийка Талева-Чухалова Nqma mqsto za uninie , predstavqneto ti beshe dostoino i uspeshno

Maq Mihailova мила беше страхотна!!! Накрая думити бяха супер!!! Но за мен ти си оставаш победител, Целувки и прегръдки от всички нас!

Румяна Георгиева Петя, поздравления за участието ти! Стискахме ти палци вкъщи! Изкефи ме лютото суши и реакцията на някои от журито. Но както казваш, това е игра трябва да можеш да печелиш и губиш! Пожелавам ти много успхи!

Svilen Grigorov Петя, “журито“ забелязва сериозен конкурент в твое лице!Ясно е, защо си отстранена…защото ще ги засенчиш с твоята перфектност, изящност и майсторство.Ти показа стил и класа, която на тях определено им липсва.

Toni Madzarova Здравей Петя, аз вярвам в теб……успех….. прегръщам те….!!!!

Таня Димова Поздравления за успешното представяне!И много хубаво го каза накрая,че това все пак е само една игра!:)))

Станка Радева Петя, независимо от това, че си извън играта за мен си оставаш фаровит в кулинарията. Останалите вътре „по добри специалисти“ както се изкоментира от журито не носят такава душевна красота като твоята- доброта и честност.

Станислава Младенова Да, Петя, наистина не беше честно! Тази игра не те заслужава 😉 За съжаление, по тези географски ширини и в това време, скромността и честността не са добродетели!!!

Galka Dany Ne trqbvashe ti da izlezesh, dori kato kazaha imeto ti pyrvonachalno si pomislih, che ne sym chula dobre… Jelaq ti mnogo uspehi ot tuk natatyk. Strahoten kulinar si!

Miglena Gyatsova PETIA GI RAZPLAKA I NE IA PO6TADIXA. NO BE6E UNIKALNO! BRAVO!

Bella Cholakova ти не ти разочарова, просто се изненадахме… но това е телевизонно шоу, явно не е толкова важно как готвиш, а дали си достатъчно конфликтен, за да правиш сеир за зрителите… явно хлябът не стига, трябват повече зрелища… но поне показадстойно поведение .. нещо, което не виждаме често по телевизията. Беше удоволствие да те гледаме!

Iva Petrova Ива Петрова Spored men po-dobre,4e se otyrva.Tepyrva konkurentite 6te syzdavat o6te intrigi pomejdu si.A restorant vinagi moje6 da si otvori6 blagodarenie na dobrata si rabota.Uspeh ottuk natatyk!

Ivo Stoianoff ти ми беше фаворита …. но се усъмних в мигът в който пишеше във Фейса…??? формата не би позволил това! Абе …извръткаха те сценаристки и това е!Радвам се че не участвам! Успех и Дерзай!

Waleri Hristakov za teb tova trjbva i e edna pobeda samo na4ina po koito se darga pre3 cjloto vreme povedenieto i intelekta te postavjt edno nivo ,a i pove4e nad vsi4ki ostanali ti pokaza na kakvo si sbosobna kolko moge6 ,a i kolko pove4e znaesch pogelavam ti uspeh ot tuk natatak i pomni givota prodalgava ………

Rumiana Petrova Mila Petia,nikoi ne moje da ti otneme umeniata Ti se predstavi dostoino. Sa teb intrigite ne sa prisu6ti ,a surde4nite hora v tozi vul4i sviat ve4e ne sa dobre prieti .jelaia ti mnogo drugi uspehi.

емилия цветанова о не разбира се,ти си фоаворитка в сърцата ни по добре че се отърва от злобари и комплексари все на някой им прече това сме ние а ти си имаш нас това ти е наградата приятелите ти който винаги ще сме до теб не се ядосвай и гладай напред АПЛОДИСМЕНТИ Петя прегръшамте силно искам да победи МИЛАДИН ЦЕЛУВКИ

Petia Marini Petrova Пете, ти излезе като победител.Доказа ,че можеш да готвиш всичко и с любов. Интригите са ти чужди и затова не се вписа в гнездото на осите …… Хората те харесват,обичат и подкрепят.Това е най-важното 🙂

Verjiniq Piperkova Жалко, че напусна толкова рано, можеше ти да спечелиш!

Radostina Ivanova По-важно е, че си опитала……… а оттук нататък – живота продължава…… успех…….

Darina Petkova сладурана си защото освен с готварски умения си надарена с чар и непринуденост.успех и занапред,петя!

Elena Bilareva Strahotna si priatelko moia!!!Radvam se che te poznavam!!!

Marina Miteva Петя, благодаря на СЪДБАТА, че ме срещна с теб и твоето семейство. Поздравявам те за това, че успя да покажеш невероятни кулинарни умения, прекрасен чар и от сърце ти пожелаваме да си здрава и много щастлива. Марина и Боги!

Петя Георгиева Петя ти не ни разочарова! Аз съм разочарована от журито. Ти цитираш швейцарците,а аз ще цитирам българите “ Всичко могат да ти вземат, но ръцете и душата – не.“ Продължавай адашке в същия дух ние те подкрепяме!

Eva Spasova Достойна постъпка Петя!Бъди щастлива, отдайте се на спонтанни чувства и се радвайте на живота на пълни обороти.Продължавай да радваш с твойте страхотни и вкусни рецепти!Успех

Krasimira Petrova Petia behse strahotna:)

Margarita Petrova be6e strahotna i izlizaneto ti be6e nelepo.nie si ostavame tvoi fenive dokrai.

СНЕЖАНА СТАЙКОВА ТРИ НЕЩА…

Никога не бива да забравяме, че:
– три неща не се връщат обратно –
ВРЕМЕ, ДУМА, ВЪЗМОЖНОСТ
– три неща не трябва да губим – СПОКОЙСТВИЕ, НАДЕЖДА, ЧЕСТ.
– три неща са най-ценни –
ЛЮБОВ, УБЕЖДЕНИЯ, ДРУЖБА.
– три неща никога не са сигурни – ВЛАСТ, КЪСМЕТ, СЪСТОЯНИЕ.
– три неща определят човека –
ТРУД, ЧЕСТНОСТ, ПОСТИЖЕНИЯ.
– три неща разрушават човека – ВИНО, ГОРДОСТ, ЗЛОБА.
Понякога обаче, докато разберем всичко това, минава целият ни живот.

СПОКОЙНО ПЕТЯ!ТИ СИ ТРУДОЛЮБИВ,ЧЕСТЕН ЧОВЕК И ЩЕ ИМАШ ПОСТИЖЕНИЯ.

Димитър Стойков Петя… Ти на истина направи доста повече от това, което се иска от един майстор кулинар… Тези рецепти, които ви бяха зададени там като задачи аз даже и не мога да си помисля, че ще хапна от това… Такива боклуци са на мода сега, дано да ме разбираш правилно, но аз не бих хапнал от тези неща даже и пари да ми дават… Това са неща, които трябва да имат външен вид но не и добър вкус… Неща за хора, които отиват не за да се нахранят а напротив, храната да не им отвлича вниманието, за да могат да правят бизнес на пъргав ум… Виж съвсем друго ще е за мене да седна както трябва и да хапна с удоволствие от твоите лични лакомства, които само ти знаеш как да приготвиш като една отлична домакиня… Твоите вкусотии нямат равни на себе се… Бъди сигурна в това… М.

Sofka Ormanova Ние не се съмнявахме във тебе.Явно местото не ти беше там.Изобщо да не ти пука….Бъди Жива и Здрава,продължавай все така напред и напред със гордо вдигната глава и ние-твоите приятели винаги ще сме със теб и зад теб и твоята кауза.Успех Петя!!!

Димитър Стойков Тези дето дегостираха храната, са продънени банкетни черва… На тях каквото и да им туриш ще го изядат… При тях няма вече разлика какво ядеш… На такъв човек ако му сложиш нещо истинско, домашно приготвено и много вкусно за нас, на него няма да му направи впечатление и даже няма да му хареса, защото вкусовите му рецентори не са свикнали на хубава храна освен на хайвери и други такива… Хакай му на такъв парче пресна риба и отгоре обилно червен или черен хайвер и ще си на първо място и то ако преди това няма и подкуп… М.

Katya Angelova Продължавай смело напред и към следващото предизвикателство!

Снежина Атанасова Честно да си кажа това предаване го гледах заради теб и през цялото време се възмущавах от журито, защото се държат много унизително със състезателите.Добре, че си тръгна и няма да ти се налага да търпиш това, да му мислят тези които останаха.А ти продължавай да готвиш все така чудесно и ни пускай по някоя и друга рецептичка във фейса. Успех!

надежда христова Присъединявам се към мнението на Снежина.Аз също го гледах САМО заради теб.Продължавай смело напред с гордо вдигната глава!Успех!

Georgi Vladikov не се притеснявай,нокой не може да ти отнеме сърцето,душата или ръцете…

Nezabravka Lubova Петя,мисля ,че това не беше твоето поприще-в едно такова състезание няма място за чувствителни хора…Ти си достатъчно добра в това ,което правиш ,продължавай все така!!!

Невена Вълкова Журито направи това,в което те обвини-вместо добър готвач остави в състезанието човек,който не е за там.Ти го знаеше,но и даде шанс.Те направиха същото,затова смятам,че решението им си противоречи .Но ти беше чудесна!!!!

Теменужка Димитрова be6e super na men mi haresa:)

Toni Mihailova Скъпа Пети, ще ти кажа една от любимите си мъдрости: “ Върви нагоре там, където другите пълзят! „….. Нека си пълзят хорицата, мила, ти своя връх си го достигнала !!! Прегръщам те силно :))))

Joro Ivanov Petia ,chovek se uchi tsial jivot,nai dobrite sashto trenirat i se gotviat za da pokajat nai dobroto na koeto sa sposobni,ti go napravi i ostavi vav vsichki nas nai pozitivni spomeni,prodaljavai ti si istinska Balgarka makar i dalech ot nas ,ne se otkazvai.

Nezabravka Lubova ‎“Човекът, който се интересува от успеха, трябва да се научи да гледа на провала, като на здравословна и неизбежна част от процеса на изкачване до върха.“
– Д-р Джойс Брадърс -Ако твоето представяне изобщо може да се нарече провал….Така ,че ,Петя-горе главата и да не ти пука!:)

Vasil Ivanov petq vs te obi4at i vzemat primer ot teb,be happypozdravi u doma

Donka Sevova Петя, ти си мъжко момиче ! Държа се достойно, работи сериозно и с душа! Много ми хареса ! Успех във всичко занапред ! Бъди здрава и много щастлива !

Красимира Атанасова Sajalqvam che veche nqma da te gledame v sastezanieto no ……….no jivota prodaljava.Spored men ti se predstavi po-veche ot dostoino i ne ti beshe choveka koito trqbvashe da si tragne no kakto ti samata kaza tova e samo igra.Moite admiracii.:)

Красимир Александров Уважаема Петя,Това състезание така ме дразни…В търсене на абсолюта или по-точно сремейки се към победата,някои забравиха елементарни ЧОВЕШКИ правила-то не бяха избухвания,нерви…общо взето“ОТВРАТ“…Професионализма не изключва приятелството,човещината и уравновесеност-те са задължителни!Поведението ти ме впечатли.Искам да мога да запазя присъствие на духа в трудните моменти и то без да губя човешкия си облик,така както ти го направи.

Cvetelina Valkova Petence, mislia 4e se spravi dostoino! Ne zaslughava6e da si tragne6, no kakto samata ti kazva6 tova e samo edna igra. Za nas ti si nai-dobrata! 🙂

Тони От готвене не разбирам много, но мога да преценя кой се държи най-достойно! Поздравления!

Необходими продукти за  6 порции:

6 пилешки бутчета

2-3 глави кромид лук

100-150 мл бяло вино

250 мл сметана

200-300 г пресен спанак (може и лапад, киселец…)

сока на половин лимон

сол и черен пипер на вкус

Начин на приготвяне:

В тиган пилешките бутчета се запържват от двете страни до златисто.

Изваждат се и в същата мазнина се запържва ситно нарязания лук с малко сол до сладост. Огънят се усилва, сипва се виното. Разбърква се, като се поизпари се добавя сметаната. Подправя се със сол и черен пипер, изсипва се в тава и отгоре се нареждат бутчетата.

Покрива се с алуминиево фолио или подходящ капак и се пече в предварително затоплена на около 170ºС фурна 35-40 минути. (Ако сосът е много гъст, разредете с няколко с.л. вода.)

Кипва се вода, добавя се 1-2 ч.л. сол, след това и спанака. Почти веднага, след като потъне се изсипва в гевгир. Като поизстине се нарязва на ситно.

Пилешкото месо се изважда. Спанакът се разбърква в соса, подправя се с лимоновия сок, връщат се бутчетата и веднага се сервира.

Необходими продукти за 10-12 порции:

1 кг кайма

250 г кромид лук (2 -3 глави)

100 г целина (главa)

200 г моркови (2 -3 бр.)

2 скилидки чесън

250 мл червено вино (може и бяло)

2 с.л. брашно

2 кубчета зеленчуков бульон

1 – 2 с.л. захар

1 консерва домати – 800 г (или 1 кг. пресни домати)

3 с.л. доматен концентрат

сол и черен пипер на вкус

80 – 100 г спагети на човек

Начин на приготвяне:

1. Лукът се запържва до златисто, прибавят се каймата и черния пипер. Като се поизпържи се полива с виното. На силен огън се бърка 2-3 мин. Поръсва се с брашното.
2. Прибавят се нарязаните на много малки кубчета (или рендосани) целина и моркови, доматения концентрат и солта. Разбърква се и се добавят доматите от консервата (без водата и изстискани от семките или обелените домати също изстискани и нарязани на дребно или пюрирани), бульоните, захарта, счукания чесън и малко вода (колкото да покрие соса)
3. Къкри 2 – 3 часа, като от време на време се разбърква. Ако сосът много бързо се сгъсти, се добавя още вода. Сосът е готов, когато има кремообразна структура и е останал на “мазнина”.
4. Сваряват се необходимото количество спагети (алденте,  т. е. непреварени), разбъркват се с няколко с. л. зехтин и след това с част от соса.
Сосът е готов и след 1 час, но много по–вкусен е след продължително къкрене.
Запазва се плътно покрит с прозрачно фолио около седмица в хладилник. Може и да го замразите. Разбира се, може да приготвите и половин доза.

Необходими продукти за 2 порции:

1 авокадо

1 домат

1-2 кисели краставички (може и без тях)

зехтин, винен оцет, сол и черен пипер на вкус

за украса – малко магданоз

Начин на приготвяне:

Разрежете авокадото по дължина на две. Хванете двете половинки и ги завъртете в противоположни посоки. С помощта на супена лъжица отстранете ядката и корите.

Нарежете на шайбички и подредете в чинии.

За соса- разбъркайте 2-3 с.л. зехтин, 2-3 с.л. оцет, сол и черен пипер. Добавете нарязаните на малки кубчета обелен домат и кисели краставички. Дегустирайте и при необходимост доовкусете.

Полейте авокадото със соса, украсете с магданоз и сервирайте.

Като купувате авокадо, гледайте да поддава леко на пипане, ако е много твърдо, го оставете няколко дни на стайна температура

Необходими продукти за 12 броя:

200 г брашно

120 г масло (стайна температура)

2 яйца

170 г захар

1 ч.л. бакпулвер

1 ванилия

1 с.л. ром

щипка сол

250 г ягоди

За маскарпонения крем:

250 г маскарпоне

150 г сметана

50 г захар

1-2 ванилии

Начин на приготвяне:

1.      Маслото се разбива много добре със захарта и ванилията.
Прибавят се едно по едно яйцата, като се продължава с разбиването.
2.      Отделно, ягодите се нарязват на малки кубчета (около 1 см). Във форма за мъфинс сложете по 1 хартиена формичка. (Ако нямате такава, сложете в тавата от печката 12 мъфинс формички, но по 2-3 една в друга, за да са стабилни при печенето).
3.      Към маслената смес се добавят пресятото с бакпулвера и солта брашно и рома. Разбърква се внимателно до хомогенна смес.
Добавят се ягодите, много нежно се разбърква.
4.  С помощта на две супени лъжици мъфинс формичките се напълват равномерно със сместа. Пекът се в предварително затоплена на около 170°С фурна
30-35 минути. Изваждат се след десетина минути върху решетка за да изстинат.
5.  За крема – сметаната се кипва леко със захарта и ванилията. Като изстине се разбърква с маскарпонето. (Внимавайте, ако разбивате с кухненски робот да не се пресече – 1-2 мин. максимум.) Крема се оставя на студено за около 1 час.
6.  Сервират се намазани с малко крем и украсени по желание.
Мъфините са вкусни и без крема. Може да експериментирате с някакъв друг вид по ваш избор – разбита сметана, шоколадова глазура, пудра захар и т.н.

Необходими продукти за 8 – 10 порции:

700 – 800 г агнешко месо (плешка), нарязано на малки кубчета

3 глави кромид лук

1 стрък праз

5-6 картофа

300 – 400 г зеле

2 моркова

½ глава целина

2-3 скилидки чесън

магданоз, розмарин, мащерка, сол и черен пипер на вкус

Начин на приготвяне:

1. В една голяма тенджера (или гювеч) се сипва олио, колкото да покрие дъното.  Слагат се всички продукти – кубчетата месо, зеле и картофи, нарязаните на дребно лук и праз, моркови и целина, счукания много едро чесън.

2. Смело се подправя с подправките. Всичко се покрива с вряла вода, разбърква се добре и се оставя да заври. Пяната се обира с лъжица, затваря се с капак и къкри леко около 2 часа. Разбърква се от време на време и при необходимост се доовкусява с още подправки, сол и черен пипер.

3. Супата е готова, когато продуктите имат леко преварен вид. Готова е и след един час, но много по-вкусна става при по-продължително къкрене.

4. Преди сервиране се поръсва с магданоз. В хладилник се запазва годна за консумация до седмица. Супата е дори по-вкусна на следващия ден.

Irish stew е много популярна ирландска гъста супа, приготвяна стотици години първоначално само от бедното население, с агнешко, картофи и лук.  В днешно време се консумира с удоволствие в различни варианти и извън пределите на Ирландия.

Необходими продукти за 8-10 порции:

200 г тостерни филийки (с предварително нежно отрязани корички)

400 мл прясно мляко

1-2 ванилии

2 яйца

2 с.л. захар

30 г разтопено масло

3 ябълки

За маслените трохи:

100 г брашно

70 г захар

70 г масло

½ ч.л. канела (по желание)

Сос ванилия:

500 мл прясно мляко

2 ванилии

80 г захар

2 жълтъка

1 с.л. с връх натурално нишесте (или брашно)

Начин на приготвяне:

1.  Филийките се нарязват на малки кубчета (с големина около 1 см). Млякото се кипва с ванилиите И се отдръпва настрана от огъня. Маслото се разтопява в отделен съд.

2.  За маслените трохи – брашното, захарта и нарязаното на малки парченца студено масло се разбъркват, намачкват се първоначално добре с вилица, после с пръсти на трохи.

3.  Ябълките се обелват и се нарязват на малки кубчета (с големина около ½ см). Яйцата се разбиват със захарта и внимателно към тях се прибавя млякото, по желание сместа се прецежда, заради остатъчни частици от яйцата.

4.  В незалепваща тава с високи стени (приблизителен размер 30 на 21 см) се сипва малко от маслото. Слагат се кубчетата хляб и ябълки. Сипва се остатъка от маслото и яйчената смес. Разбърква се набързо, много внимателно.

Пече се в предварително затоплена на 160-170ºС фурна около 45 мин.

5.  За ваниления сос – Млякото се кипва с ванилиите. Отстранява се от огъня. Отделно в голяма купа се разбиват жълтъците със захарта. Прибавя се нишестето (брашното), разбърква се. По малко с черпак се сипва мляко в яйчената смес, бърка се непрекъснато. Връща се отново на огъня. Продължава да се бърка непрекъснато и като се сгъсти се отстранява от огъня. Внимание – не трябва да къкри силно, може да се пресече! Разбъркването продължава докато сосът изстине.

Консумира се най-добре същия ден, в топъл вариант. Вкусен е и студен, може и да се подгрее.

Необходими продукти:

250 г брашно

130 г захар

120 г масло

130 г сурови лешници

1 ванилия

2 яйца

Начин на приготвяне:

Лешниците се запичат леко във фурната на 180 С за около 8 – 10 мин.

Мекото масло, захарта, яйцата и ванилията се разбиват много добре с миксер.

Прибавя се брашното, замесва се твърдо тесто. Накрая се добавят и лешниците.

Тестото се оформя на руло с диаметър 5 см, завива се в прозрачно фолио и се оставя една нощ в хладилник.

На другия ден се режат шайбички с дебелина максимум 1 см. Пече се около 20 мин. на 180 С в предварително затоплена фурна.

4 порции

Необходими продукти:

Около 250 г пилешко филе

12 фини шайби пушен бекон

12 бр. тостерни филийки
4 яйца

2 домата

няколко крехки листа айсберг салата

За коктейлния сос:

60 г кетчуп

40 г майонеза

1 ч.л. коняк

сол и черен пипер на вкус
За авокадо сос:

1 зряло авокадо

1 ч.л. дижонска горчица

2 с.л. пресен лимонов сок

(по желание намачкани с вилица няколко филенца аншоа)

Начин на приготвяне:

1. Пилешкото филе се запържва на силен огън от двете страни (не повече от по 1 минута на страна) слага се върху алуминиево фолио, поръсва се с черен пипер и сол, затваря се добре и се пече в предварително затоплена на 170-180ºС фурна около 10 мин.

2. За коктейлния сос – всички продукти се разбъркват. За авокадо соса – авокадото се намачква добре с вилица и се разбърква с останалите продукти.

3. Беконът се изпържва без допълнителна мазнина от двете страни. Нарязва се на половинки. Тостерният хляб се запича в тостер. Пилешкото месо се нарязва на пряко, под ъгъл с дебелина около ½-1 см.

4. Яйцата се изпържват от двете страни, до сочност. Първата филийка се намазва с авокадо сос, поставят се няколко листенца салата, ред пилешко месо, 4 половинки бекон, резенчета обелен домат.

5. Отгоре се поставя втората филийка, намазва се с коктейлния сос, слага се малко салата, яйце и пак 4 половинки бекон. Затваря се с третата филийка. Сандвичът се набожда (в дълбочина) от двете страни с клечка за зъби. С остър нож се реже по диагонал, на триъгълници. Сервира се веднага, по желание с пържени картофи и салата по избор.

От сосовете може да направите по-голямо количество и да поднесете към сандвича.

Необходими продукти:

200 г масло

200 г пудра захар

6 яйца

250 г брашно

1 с.л. ром (може и без него)

2 ванилии

2 щипки сол

10-15 г натурално какао (2 с.л. с връхче, т.e. препълнени)

По желание:

100 г едро нарязани орехи

Начин на приготвяне:

1. Маслото (стайна температура) се разбива с пудрата захар и ванилиите до пухкавост.

2. Отделят се белтъци от жълтъци. Белтъците се разбиват на сняг с двете  щипки сол.  Жълтъците се прибавят един по един към маслото.

3. Пресятото брашно се омешва добре с маслото и жълтъците.

Внимателно, не наведнъж се добавят добре разбитите белтъци.

4. В отделна купа се отделя малко повечко от 1/3 от сместа, която се разбърква добре с какаото (и по желание – орехите).

5. В добре намаслена и набрашнена кексова форма с дупка в средата (може и продълговата кексова форма) се загребва с лъжица или гумена бъркалка ту от едната, ту от другата смес, докато свършат и двете. По този начин се получава весела шарка.

6. Пече се в предварително затоплена на 170-180ºС фурна около 45 минути. Като поизстине се обръща и преди сервиране се поръсва с пудра захар.

Внимавайте да не препечете кекса, защото ще стане сух. Направете проба с клечка за зъби, ако полепне по нея тесто, печете още малко; ако не полепне, значи е готов.

Запасете се с 2-3 шайби в повече салам, защото салатата е доста като количество.

Който се притеснява, че начина, по който са приготвени краставичките, няма да му допадне, да ги добави (нарязани на половинки) в картофената салата в последния момент, преди да напълни кошничките.

Опитайте, много е вкусно!

Необходими продукти за 35-40 бр.:

160 мл сметана

100 г пудра захар

1 ванилия

200 г черен шоколад

30 г масло

1 с.л. ром (по желание)

За овалване:

Според вкуса и настроението :

2 – 3 с.л. натурално какао или подсладено какао,

5 – 6 с.л. смлени или ситно нарязани ядки (разбъркани с 1 с.л. пудра захар по желание), предпочитан от вас вид корнфлекс, шоколадови или захарни, цветни пръчици, кокосови стърготини…захарни, сребърни перли.

Начин на приготвяне:

1. Сметаната се кипва с пудрата захар и ванилията. Отдръпва се настрана от огъня. Прибавя се начупения на малки парченца шоколад. Разбърква се внимателно с тел. Когато шоколадът се разтвори напълно се добавя маслото и накрая рома.

2. Получената смес се покрива с прозрачно фолио и се оставя 3-4 часа в хладилник (може и едно денонощие).

3. С помощта на 2 ч.л. се загребва от шоколадовата маса (около 10 г), пуска се в сместа за овалване, като полепне достатъчно от всякъде се оформя топчето. (Ако желаете шоколадовите бонбони да са идеално еднакви е добре да ползвате кантарче.) Съхраняват се в хладилник до консумация.

Корнфлекс бонбоните са много хрупкави и вкусни, но трябва да се консумират най–добре 2 – 3 часа след направянето им (за да не омекнат).

Внимавайте – някои видове сребърни перли са доста твърди!

Може да направите и само половин доза.

Необходими продукти:

150 г брашно

100 г масло

150 г сирене

1 ч.л. чубрица

1 ч.л. захар

Начин на приготвяна:

1. Всички продукти се разбъркват и се замесва гладко тесто (при необходимост се добавя 1-2 с.л. вода). Най-добре с кухненски робот. Сплесква се на питка, завива се с прозрачно фолио и се оставя 1 час в хладилник.

2. Тестото се разрязва на две по дължина, едната половинка се прибира на студено, а другата се разточва (сложено между две прозрачни фолия) с дебелина ½ см. Изрязват се желаните форми, като формичката се топва след всяка сиренка в брашно, за да не залепва. Тестото може да се нареже и само на пръчици, ромбчета и т.н. А защо не и с малък прорез от едната страна за закрепване на чаша?

3. Сиренките се нареждат върху пергаментова хартия и се пекат в предварително затоплена на 170-180°С около 10 минути. По същия начин се постъпва и с втората половинка тесто.

В плътно затворена кутия се запазват хрупкави около една седмица.

Вместо чубрица може да сложите 1 ч.л. червен пипер или някаква друга подправка по ваш избор.

Необходими продукти:

400 мл прясно мляко
250 г сирене
100 г захар
100 г фиде
3 яйца
2 ванилии
1 с.л. масло

Начин на приготвяне:

1.Фидето се сварява до полуготовност и се разбърква с маслото.
2.Яйцата се разбиват с ванилиите и захарта. Към тях се сипва на тънка струя млякото.
3.Добавят се фидето и натрошеното сирене. Разбърква се. Пълнят се 9 огнеопорни купички.
4.Пекат се на водна баня в предварително загрята на 180 градуса фурна около 50 минути.
Може да запечете сместа вместо в купички, в подходяща тава, също на водна баня.

Необходими продукти:

500 г бяло брашно

½ кубче мая за хляб

1 с.л. захар

1 яйце

3 с.л. зехтин

1 с.л. риган

2 ч.л. сол

200 – 250 мл. газирана вода

За плънката:

1 малка консерва домати (400 г)

или 700-800 г пресни домати (обелени, без течността и семките)

2-3 глави кромид лук

1-2 скилидки чесън

1 с.л. риган

сол и черен пипер на вкус

250 г фино нарязана на колелца шунка

150 г пушен бекон

Начин на приготвяне:

1. Брашното се пресява в голяма купа. В средата му се прави кладенче, разтваря се маята със захарта и около 70 г хладка вода. Поръсва се с 2 с.л. брашно, покрива се с кърпа и се оставя да шупне маята около 15 мин.

2. Прибавят се разбитото яйце, зехтина, ригана и солта. По малко, на струя се сипва приятно топлата газирана вода. Замесването става с дървена лъжица. Тестото се събира отвън навътре. Оставя се да втаса около 1 час.

3. Нарязаният на средно големи кубчета лук се запържва до златисто. Прибавят се нарязаните на едро домати и счукания чесън. Подправя се със сол и черен пипер, къкри леко около 1 час. Разбърква се от време на време. Като изстине сосът се пюрира.

За рецептата ще ви е необходим само половината сос.

4. Нарязаният на тънки лентички бекон се запържва без мазнина докато придобие леко хрупкав вид.

5. Вече втасалото тесто се намесва леко отново с дървена лъжица. Изсипва се върху повечко брашно. Внимание – много лепне! Разточва се приблизително 60 см на 40 см, като се ръси често отгоре и отдолу с брашно.

6. Намазва се с половината доматен сос, поръсва се с нарязаната на лентички с дебелина около ½ см шунка, бекона, ригана и черния пипер. Завива се на руло, оформя се венец, като противоположните краища се прихлупват леко. Слага се в тавата от печката, предварително покрита с пергаментова хартия. Пече се около 1 час, първите 10 мин. – на 200°С и след това – на 160°С. Венецът е най-вкусен ако се консумира докато е топъл.

„Тайната“ за вкусен доматен сос е в продължителното къкрене. Този обикновен сос е много подходящ за спагети и пица. Без добавката на кашкавал е вкусно диетично ястие. Разбира се, тестените изделия трябва да са сварени алденте, т.е. непреварени.

Необходими продукти за 7–8 порции

500 г картофи

3–4 глави кромид лук (около 400 г)

2 с.л. доматен концентрат ( или 2 обелени домата)

60 г глава целина

1 с.л. брашно

1 с.л. червен пипер

сол и черен пипер на вкус

100 – 150 мл сметана (или прясно мляко)

30 г масло

1– 2 пикантни наденички

½ китка магданоз за поръсване

По желание 1– 2 с.л. лимонов сок

Начин на приготвяне:

1. Запържваме нарязания на полурезенчета лук до златисто. Прибавяме брашното, разбъркваме добре и добавяме доматения концентрат (или доматите)+ подправките. Размешваме хубаво и прибавяме нарязаните на средно големи кубчета целина и картофи.

2. Сипваме вода, колкото да покрие добре всичко. Къкри леко до сваряване на продуктите. Към края добавяме сметаната (или млякото).

3. Пюрираме сместа, отново кипваме и доувкусяваме при необходимост. По желание подправяме с лимонов сок.

4. Наденичките се нарязват на кръгчета, запържват се в тиган без мазнина от двете страни. Сервираме супата с наденичките, поръсена с магданоз.

Вместо наденички може да сложите някакъв друг подходящ колбас или кремвирши.

Необходими продукти:

400 г брашно

150 мл. бира

200 мл. газирана вода

½ ч.л. сол., 1 с. л. захар

1 с. л. шарена сол

2 с. л. зехтин

2 ч. л. бакпулвер

½ ч. л. сода бикарбонат

малко сметана или пр. млеко за намазване

Начин на приготвяне:

1. Пресятото брашно се разбърква със солта, захарта, шарената сол, бактулвера и содата бикарбонат.

2. Бирата + газираната вода се подгряват до стайна температура и заедно с зехтина се прибавят към брашното. Разбърква се ритмично 4 – 5 мин. с дървена лъжица (или с миксер).

3. Тестото се изсипва в кексова форма с дължина 25 см., предварително намаслена и набрашнена. Намазва се обилно със сметана (или прясно мляко)

4. Пече се в предварително затоплена на 200°С фурна 10 мин. и след това около 50 мин. на 160º-170ºС. След изваждането веднага се намазва със малко сметана (или прясно мляко)

Необходими продукти за 8-10 порции

500 г зрял боб

300 г лук (2-3 глави)

150 г моркови (2 бр.)

2 скилидки чесън

1 – 2  домата (обелени) или 2 с.л. доматен концентрат

100 г целина (корен)

50 мл. зехтин

50 г брашно

1 с.л. сладък червен пипер

1-2 ч.л. чубрица, джоджен

1 връзка пресен магданоз

сол и черен пипер на вкус

По желание:

1 ч. л. лют червен пипер

200 г ситно нарязан бекон или 200 – 300 г пушени свински ребра

Начин на приготвяне:

1. Бобът се накисва от вечерта в студена вода. На другия ден водата се изхвърля. Завира,  първата вода също се изхвърля. Заливаме боба с около 1,5 литър вода. Добавяме на дребно нарязаните моркови, целина и домати.

2. Отделно (по възможност в дълбок тиган) се запържва лука до златисто, прибавя се бекона (ребрата), брашното и подправките. Разбърква се 1 – 2 минути.

3. С черпак, на няколко пъти се взема от течността на супата и се изсипва върху лучената смес, бърка се непрекъснато до получаването на гъста каша.

4. Така получената каша се сипва в тенджерата с боба. Ако е необходимо доливаме още вода.

5. Варим супата на тих огън до готовност. Сервираме поръсена със ситно нарязан магданоз.ин. на 160º-170ºС. След изваждането веднага се намазва със малко сметана (или прясно мляко)

Необходими продукти за 6 – 8 пoрции

600 – 700 г рендосана тиква

70 г едро нарязани орехи

олио, захар, канела

6 бр. листа (кори за баница)

пудра захар за поръсване

Начин на приготвяне:

1. Рендосаната тиква се разделя на 3 равни части (ако е много водна изстискайте малко сока)

Върху две от корите се слага едната част от тиквата, поръсва се с орехи, с 3-4 с. л. захар, 2 – 3 с. л. слънчогледово олио, канела. Навива се на не много стегнато руло.

По същия начин правим и другите две рола. Наредете ги не много плътно едно до друго в покрита с пергаментова хартия тава от фурната. Намажете с олио и печете в предварително затоплена фурна около 1 час на 160º – 170º С.

Преди сервиране поръсете с пудра захар

1897 г. осемгодишната Virginia O`Hanlon спори с приятелки съществува ли Дядо Коледа или не. Тя вярва, но много от приятелките и се опитват да я разубедят. Пита баща си, но и от него не получава убедителен отговор. Решава да напише писмо до New York Sun, един от най-уважаваните по това време вестници в Ню Йорк .“Честта“ да отговори на писмото се пада на журналиста Francis P. Church. Той е бил военен кореспондент по време на американската гражданска война. Време на много мъка и липса на всякаква надежда и вяра.

Неговият отговор е много вълнуващ. Това е една от най-копираните статии през последните сто и повече години в английско говорящите вестници, а и по света.

Вирджиния пише до вестника:

Скъпа редакция, аз съм на 8 години. Няколко мои малки приятели казват, че Дядо Коледа  не съществува.

Татко казва: ако в „Sun“ видиш отговора, това ще е истината. Моля ви, кажете ми истината – има ли Дядо Коледа?

 Ето и отговорът на журналиста:

Вирджиния, твоите малки приятели не са прави. Те са повлияни от скептицизма на един скептичен век. Те не вярват на нищо което не виждат. Те не вярват, че нещо може да съществува, което техният малък ум не може да побере. Всички умове, Вирджиния, независимо дали са на възрастни или на деца са малки. В огромната Вселена човекът е едно малко насекомо, мравка в сравнение с безкрайния свят около нас. Съобразно интелекта ни не сме способни да схванем цялостността от истина и знание.

Да, Вирджиния, има Дядо Коледа! Toй съществува без съмнение, както съществуват любовта, щедростта, симпатията. И ти знаеш, че те съществуват и придават на твоя живот своята невероятна красота и удоволствие.

О, ужас! Колко беден щеше да е светът, ако не съществуваше Дядо Коледа. Той щеше да е толкова беден, колкото ако не съществуваха малки Вирджинии. Тогава нямаше да съществуват детската вяра, никаква поезия, никаква романтика, които да направят нашето съществуване поносимо. Ние нямаше да имаме други удоволствия, освен тези които можем да пипнем или да видим. Вечната светлина, която озарява чрез детството света щеше да изгасне.

Да не вярваме на Дядо Коледа! Ти може да не вярваш и на феи! Ти може да накараш баща ти да сложи хора в Новогодишната нощ покрай всички камини да чакат и да хванат Дядо Коледа. Но дори и да не видят идването му, какво ще докаже това? Това не е доказателство, че такъв не съществува. Най-истинските неща на света са тези, които нито децата, нито възрастните могат да видят.

Видяла ли си някога танцуващи феи по поляните? Разбира се, че не! Но това не е доказателство, че те не са там. Никой не може да разбере невидяните чудеса на света. Ти може да разкъсаш една говореща кукла, за да видиш от къде и как идват тоновете. Но светът, който не виждаме е покрит с воал, който не може да бъде разкъсан нито от най-силния мъж на света, нито дори от всички силни мъже на всички времена заедно.Само вярата, фантазията, поезията, любовта, романтиката могат да дръпнат този воал настрана, да разгледат и опишат небесната красота и блясък. Това всичко истина ли е?

Ах, Вирджиния, нищо в целия свят не е по-истинско и по-потвърдено!

Няма Дядо Коледа? Слава богу, той е жив и ще живее вечно! И след 1000 години, Вирджиния, и след10 пъти по 10 000 години ще потегля с шейната си за да радва детските сърца!

За тези от вас, които са на мнение, че футбола и кулинарията имат много общи неща.

Няколко снимки на известни футболисти – любители на това така вкусно изкуство – готвенето!

Zinedin Zidane

Didier Deschamps

Rudi Völler

Vitor BaiaVitor Baia

Franz Beckenbauer

Daniel Van Buyten

Emilio Butragueno

Steve MandandaSteve Mandanda

Marouane Fellaini

Според мен мъжете и жените са еднакво добри кулинари. Единствената разлика е, че жените не са достатъчно физически силни, за да си вършат подобаващо работата в кухнята. Аз съм готвила за 100-150 човека и повярвайте ми – доста е тежко. Цялата тази огромна посуда, преместването и от едно място на друго, разбъркването, пресипването, пренасянето и обработването на огромни количества продукти са непосилни за нас. Отделно жената с нейните задължения като майка, съпруга и домакиня не трябва да се подценяват. Знаем, че професията готвач има и един голям недостатък – няма рождени дни, коледни и новогодишни празници със семейството, тогава са най-силните дни и трябва да се работи. Представете си една майка, която никога не е вкъщи на най-очакваните празници? Разбира се, има и кулинари, като Lea Linster, която е най-известната готвачка в Люксембург, позната на всички гурме хора в Европа и не само. Но това са жени в повечето случаи без семейства и най-вече без деца. 
Телевизионните кулинарни предавания, също са „окупирани“ от мъже, както е впрочем и при комиците. И там има изобилие на тестостерон. Факт е, че мъжете могат по-добре да се наложат на сцената. 
По статистика 90% от ежедневно изконсумираната храна се приготвя от жени. Така че, дами и господа, темата остава толкова противоречива, колкото и въпроса – кое е дошло първо кокошката или яйцето?

Получавалата комплименти от Анджелина Джоли дама е отворена да готви съвместно с пазарджишките любители на кухнята

Петя Щифлер е млада, но известна кулинарка, а за нея се сещат величини като Омар Шариф, Анджелина Джоли и Шарън Стоун. Жената, за която вещият и в кулинарията Пласидо Доминго казва, че никой по-добре от нея не може да приготви по-вкусна вечеря. Тя познава хранителните навици и на Зинедин Зидан, на покойния Лучано Павароти, на Ален Делон, на Франц Бекенбауер, но не обича да говори за това. Макар че като съпруга на известния хотелиер и президент на белгийския “Стандарт-Лиеж” Рето Щифлер обикаля света или посреща именити гости. Семейството живее в старата фамилна къща на Щифлер на един от склоновете на швейцарския курорт Давос. Родословното дърво на съпруга й е известно още от 1580-а и родът е един от най-старите в Швейцария.

Но това е само външната страна на нещата.

Затова и тя не обича да говори за тези си познанства. Вътрешната е това, което ги сближава – случването на едно ястие от замисъла му до отнасянето на блюдото с остатъка от гозбата.

“Често констатирам, че познавам вкуса на много мъже по-добре от собствените им жени”, казва Петя. Тя е обикновена млада жена, която спонтанно предлага в блога си рецепти, пита свои познати дали слагат няколко супени лъжици с олио върху тиквата преди да я метнат във фурната, или пък ги съветва да сложат парченца от същата тази тиква в купичките с крем карамела преди да го сложат на водна баня. Показва им прясно изпечените гевречета с бира и тежко и горко на диетиците, които са ги зърнали.

Това е и причината, която я накарала да издаде книгата “111 рецепти около света”, признава тя. С нея си комуникираме в продължение на две седмици по интернет и аз виждам една ангажирана постоянно Петя Щифлер, дори, когато е в София. Отива на прием, посреща гости, ходи на концерт на Васко Василев (“Беше грандиозен, отдавна не се бях чувствала толкова горда, че съм българка!”). Но това не й пречи да изрази готовност да зарази с любовта си към готвенето и пазарджичани. Стига да е в България и да я поканят. В региона ни има поставена кулинарна традиция с фестивала “Шарена трапеза” в Баня, а тази година се обогати и с феста на традиционните продукти в Радилово (такава амбиция има и фестивалът “Пъстра трапеза”). Петя Щифлер с удоволствие споделя опита си и може да сглоби професионална кухня на място и да направи чудеса

С демонстрация на всякакви кулинарни теми – здравословно хранене, традиционни ястия, а дори и “любими рецепти на известни хора”. Нещо подобно направи и Иван Звездев, който преди дни в Калугерово попива “лекциите” на местни кулинари. Впрочем той неотдавна гостува в Швейцария на Петя Щифлер и засне серия от десетина предавания. “Много интензивни, но и много интересни дни имахме с него, казва тя. Ще излъчат предаванията му от началото до средата на ноември и ще видите как се закусва на някои места – с кафе и чашка ракия или с чай със захар и с червено вино”, открехва малко вратата на кухнята кулинарката със загадъчна усмивка. Измежду различните кухни по света харесвам по принцип хубавата кухня. Всяка държава има нейните специалитети и оригинални ястия. От приятел-готвач (немец) чух интересна теза – колкото по-напреднала е една страна, толкова по-разнообразна и изискана е кухнята й. Дали е така? Аз пък знам, че не е необходимо едно ястие да е скъпо, за да е вкусно. Това го научих от бабите ми, около които се въртях като малка. Цял живот ще ме придружават миризмите на манджичките, които те забъркваха”, казва Петя. За нея миризмата на миризмите е тази на прясно изпечения хляб. Интересно коя е номер две? “Как коя, миризмата на печени чушки, отговаря без да се замисля тя. Вдишвам я с огромно удоволствие по улиците ни.

Нашата национална кухня може да привлича гастрономически туристи. Но за целта трябва да се върне към корените си, и то, без нитрати и продукти от съмнителен внос. Много пъти на Запад, като кажа, че съм от България, и мнозина, особено по-възрастните, веднага си спомнят за вкусните бели праскови и десертното грозде, за доматите, които сме изнасяли”.

Програмата на семейство Щифлер и в София е достатъчно запълнена. През уикенда двамата със съпруга й тичаха на маратона в Турция.

“Избрахме си дистанция от 15 км и я пробягахме. Стартът на маратона е в Азия, минаваме през Босфора и финалът е в старата част на града.

Общо участниците бяха 100 хиляди, от които 10 хиляди чужденци. Често се шегувам със сестра ми, че девизът ми е “Тичам, за да ям”, защото не можеш само да обичаш да похапваш добре (съпругът й Рето пък отговорил на Бернар Тапи, че именно с кросове насмогва на кулинарните изкушения на Петя, б.а.). Вчера се явявах на първите си изпити за ловец, утре ще стрелям. Преди малко направих няколко заготовки за гостите ми утре вечер. Както казват французите, Mise en place, буквално, всичко на мястото си. Без предварителна подготовка не би могъл да функционира нито един добър ресторант, а и много хора биха посрещнали по-често гости, ако се подготвяха по-отрано, пояснява г-жа Щифлер. Така няма да посрещат гостите си преуморени, а с чаша питие в ръка. Макар че в подготовката няма време дори да поседнеш за секунда, защото винаги има нещо да се свърши – подбор на продуктите, готвене, украсяване и подреждане на масата, подготвяне на хапки за аперитива. “Приятна умора, вметва тя. Защото през цялото време си представяш как ще протече вечерта. Е, обикновено остават минутки за посядане, но… ги използвам и тях за някоя глезотийка за гостите ми”.

В кухнята е важно и да имаш мисъл за готвенето. Откъде идват идеите за рецептите на Петя? “Навсякъде. По време на пътуванията, при посещенията на ресторанти или при приятели-добри домакини. В Швейцария съм ходила на много готварски курсове, имах и щастието да наблюдавам процеса на готвене в най-добрите ресторанти в Давос. Помагам им мъничко, разпитвам готвачите за безброй подробности, тънкости, “тайни”… Е, понякога се усещам, че прекалявам, но пък те знаят, че готвенето е голямата ми страст и не ми се сърдят. Прочитайки или опитвайки една рецепта веднага, почти със стопроцентова точност, вече зная какви са съставките и дори усещам вече вкуса й. Имам доста изострено чувство за това кое е вкусно и кое не е. По света има много добри готвачи, но истински добри са тези, които могат да овкусят едно ястие

Понякога, като при “Кеезгечедер”-а (виж рецептата отдолу, б.а.) успях да улуча пропорциите от първия път. Но няколко пъти правя опити да направя knodel (най-вече австрийски специалитет – правят се топки от малки кротончета хляб, малко брашно, яйца, подправки, лук по желание, кашкавал… и се кипват нежно във вода). Не ми се получава и това си е!

Разпадат се във водата. В такива случаи анализирам нещата. Тук специално мисля, че аз съм си виновна – винаги се стремя да е по-полезно и ползвам в случая пълнозърнест хляб, а в Австрия съм ги опитвала винаги с бял хляб. Но всеки е имал катастрофи в кухнята, знае г-жа Щифлер. Готвейки с много добри готвачи съм била свидетелка и на малки “катастрофи” от тяхна страна. Но пък нали най-големите успехи идват след неуспехите ни”. Българката си записва оригиналните комплименти, които получава. Приятел на семейството в Давос спонтаннно й признал, с пълна с прясно изпечени питки уста, че ако завърти такъв бизнес, пекарниците “Чарли” в града ще фалират. А все пак става дума за най-изисканата верига пекарници. За нея обаче особено скъпи са комплиментите на кума на семейството, покойният бизнесмен и собственик на “Олимпик” (Марсилия), милионерът Роберт Драйфус. “Този скъп приятел беше един от най-големите ценители на кулинарното изкуство, които познавам. Но не само това. Обожаваше и музиката – класическа, френски шансони, руски цигански романси… Не мисля, че е танцувал през живота си с друга жена толкова, колкото с мен. Наричаха го Дон Кихот заради безрезервната му обич и вяра в хората. Приготвях му любими негови ястия – охлюви по бургундски, пастет от гъши дроб (flagra) с прясно изпечен хляб briosh (хляб с доста масло и яйца), индийско къри… Последните години, заради болестта му (спомина се от левкемия) ми даваше аз да дегустирам вината по ресторантите и се шегуваха, че с Рето вярват сляпо на небцето ми.

За известните личности не иска да говори. Още по-малко, да разказва пикантерии. За нея това си е предателство. Не можеш, хапвайки и пийвайки заедно с някой, да споделяш такъв интимен момент като яденето, а след това да го разтръбиш по медиите. Така смята Петя Щифлер.

“Не искам да си правя евтина реклама на техен гръб. Но вярвайте ми, те са много скромни и естествени хора, без специални претенции и изисквания.

Повечето известни хора, които познавам, обичат шопска салата. Неслучайно съм започнала с мой вариант шопска салата готварската ми книга. Пътувайки много, тези хора са зажаднели обикновена домашно приготвена и екологично чиста храна. За най-изисканите ми гости поднасям най-семплите ястия. А когато те са сготвени с много любов, придружени с подобаващи питиета и сервирани на близки по дух и вкус хора – място за неуспех няма.

Петя Щифлер обича да хапва в парижкия Chez l’ami Louis – бистрото е отворено през 1924 година, а тя споделя, че ароматът, който витае във въздуха, се променя на всеки няколко минути. Не казва, че точно тук семейството е вечеряло в компанията на Бил Клинтън, Жак Ширак и други политици, бизнесмени. Другото й любимо място е най-известният ресторант в Швейцария – Kronenhalle в Цюрих, който си стои там от 1925-а

Когато обикаляш из целия свят не може да се разминеш и с по-необичайни ситуации. Така например в Индия Петя и спътниците й тръгват от хотел “Тадж Махал палас” в Мумбай и само няколко дена по-късно хотелът е превзет от терористи, а убитите са десетки. Тя знае и какво е да пътуваш в самолет само с мъже. Това станало, когато Рето бил президент на “Олимпик” (Марсилия), по времето когато Йордан Лечков риташе там. “Вероятно това е мечта на много жени, но аз се чувствах странно, спомня си с усмивка гастрономката. Друг път се изненадала, че вместо в луксозен хотел в Аахен ги настанили в скромни, малки стаи. Бекенбауер констатирал колко е хубав хотелът, Щифлер му опонирали. Кайзер Франц веднага отишъл на рецепцията и се оказало, че оттам помислили Рето и Драйфус за шофьорите на господата Драйфус и Щифлер, защото имали навика да ходят облечени неглиже…

“Много е важно да се наслаждаваме на малките хубави моменти и то СЕГА! Не утре или другата година! Роберт даде идеята за заглавието на книгата ми. Аз се бях спряла на едно-две други, но неговото веднага ги обори… не е само книгата. Тефтерите и тетрадките ми са доста на брой и са разхвърляни на много места в България и Швейцария. Понякога намирам тетрадки, отдавна забравени, при майка ми и баба ми… Но два-три тефтера пътуват с мен навсякъде. Не се знае какво може да се случи по пътя.

Коя е крачката, която прави от занаята в кухнята изкуство, питаме Властелинката на тенджерите. “В начина на мисленето, веднага казва дамата, чиято мечта всъщност е част от вашата, от нашата мечта.

Французите делят хората на GOURMET и GOURMOND. Първите са хора, които се наслаждават на малки количества храна, но приготвена и поднесена с вкус. Вторите са хора, за които е по-важно количеството от качеството. Мечтата ми е хората, които готвят по моите рецепти, да знаят предварително, че това са много вкусни и изпитани ястия. И да са убедени, че резултатът накрая ще е отличен. Какво по-приятно от това да се съберем около масата всички, които се обичаме, и да се наслаждаваме как хапват с наслада, общуват щастливи и весели, забравили всекидневните неволи и потънали в хармонията и уюта на момента”.

Тодор ГРОЗДЕВ, в-к Знаме

Необходими продукти за 4 порции

350 г гъби пачи крак /печурки, манатарки/
2-3 глави кромид лук /250 г/
1 скилидка чесън
100 мл бяло сухо вино
120 мл сметана
150 г зрял кашкавал
50 г краве масло
2 с.л. лимонов сок
1 яйце
½ китка магданоз
1 пакет бутер тесто

Начин на приготвяне:

1.    Ситно нарязаният лук се запържва до златисто /около 15 мин./ Прибавят се нарязаните на филийки гъби, сол и черен пипер. Пържи се 1-2 мин. на среден огън.
2.    Когато сосът се поизпари, се прибавят виното и счуканият чесън. Къкри 1-2 мин. на много силен огън. Огънят се намалява, добавят се маслото и сметаната. След като кипне, се отстранява от огъня, прибавя се лимоновият сок.
3.    Сместа се разпределя в 4 огнеопорни купички с диаметър 9 см, височина 5 см. Слага се поравно от рендосания кашкавал и много ситно нарязания магданоз.
4.    Белтъкът се разбива. От многолистното тесто се изрязват кръгове /да са около 1-2 см по-големи от диаметъра на купичките/. Краищата на тестото се намазват с белтъка. „Залепват” се върху купичките, притиска се внимателно.
5.    Жълтъкът се разбива с 1 с.л. вода, „капачетата” се намазват с четка отгоре и отстрани. /Работете бързо, многолистното тесто трябва да остане студено./
6.    Пече се в предварително затоплена на 200 градуса фурна около 10 мин. Сервира се веднага.

Необходими продукти за 10-12 бр:

300 г брашно

1/3 кубче мая за хляб

1 с.л. захар

1/2 ч.л. сол

1–2 щипки сода бикарбонат (по желание)

1 жълтък

около 120 мл прясно мляко

50 г масло

Начин на приготвяне:

1. В голяма купа се пресява брашното. В средата се прави кладенче, слага се натрошената мая и приятно топлото мляко. Поръсва се отгоре с брашно, купата се покрива с кърпа и се оставя около 15 мин. на спокойствие докато маята шупне.
2. Добавят  се маслото, содата, солта и жълтъка. Разбърква се ритмично с дървена лъжица. Като се получи хомогенна смес се изсипва върху кухненския плот и се донамесва на ръка до получаването на гладко тесто (5–10 мин).
3. Отпочива покрито минимум 20 мин. От тестото се отрязват парчета, всяко около 50 г, оформят се питки, оставят се отново покрити върху малко брашно да втасат.
3. Всяка питка се дърпа внимателно с две ръце навън. Разтегля се до желаната големина, прави се в средата малка дупка. Пържи се в повечко, предварително затоплено олио, първо от едната и после от другата страна. Сервира се веднага.
В Южен Тирол (Италия) мекиците се консумират най–често с някакъв вид сладко или с плодов компот. Моите близки пък ги предпочитат с мед и сирене. А защо някой път да не изпробвате и варианта, който съм опитвала в Будапеща: още топли да се намажат със счукан чесън (счуканият чесън веднага се разбърква с малко олио или зехтин, защото в противен случай се окислява: променя цвета и вкуса си)?

Гледайте как Иван Звездев ми гостува в Давос! От 1.11 до 6.11 и от 10.11 до 13.11 в „Кухнята на Звездев“ по БТВ

Slow Food е организация, пропагандираща здраве и щастие чрез връщане към здравословния начин на хранене. Червеният охлюв е символът на организацията. Т.е. бавна наслада и бавно хранене.

Slow Food е създадена през 1986 година в Италия от господин Carlo Petrini, като протест срещу откриването на поредния McDonalds в сърцето на Рим. Днес световната организация има над 100 000 членове в 130 страни на всичките 5 континента. Готвенето и яденето са станали култ обекти. Многото готварски списания и предавания са само част от нещата, дължащи се на организацията.

Храненето отдавна вече не служи за набавянето на ежедневното количество калории.

Slow Food определят себе си като международно движение за запазване на правото ни за наслаждаване и защитават правата на потребителите за повече информация. Вярват, че всеки има фундаментално право за наслада, а от там и отговорност за запазването на традициите и културата на хранене. И не на последно място, да знаем произхода на продуктите, къде, как и по какъв начин са произведени. Замърсява ли се околната среда, отглеждат ли се животните достойно или крият опасност за нашето здраве?

Slow Food създават и така наречения “ноев ковчег на вкуса” чрез който се стремят да спасят застрашени от изчезване видове животни, продукти, растения, ръчни занаяти и други подобни културни наследства.

Заради последствията от индустриализацията, културата ни на хранене се е отдалечила доста от нормалния й път. Загубва се идентичността й. Изчезват традиционните методи на производство, има отдалечаване от месните, регионалните продукти. Всичко това води до уеднаквяване на вкусовете ни.

Решението на този проблем е – връщане към естествения начин на хранене. Повечето от нас си спомнят с носталгия за времето, когато продуктите бяха от региона, познаваха се производителите, храненето бе сезонно. С настъпването на индустриалната революция на път са да изчезнат или вече са изчезнали много традиционни начини на производство и ръчна работа. Глобалната хранително-вкусова промишленост води до еднакъв начин на хранене. Преди 150 години ситуацията е била коренно различна. Засищането на човек не е било просто даденост. Фактори като климат и плодородие на почвата са определяли менюто.

Не е и ставало на дума за хранене с наслада, в днешния смисъл на това понятие. Индустрията доведе до сигурност в снабдяването с храна. Новите методи на консервиране направиха хранителните продукти независими. Първоначално това e било много необходимо поради все по-бързо нарастващото население в градовете. Сега имаме сигурност и изобилие – за да преживяваме не трябва да знаем къде и по какъв начин е произведена храната. Индустриално произведената храна  в повечето случаи е вкусна, но здравословна и биологично чиста ли е?

Slow Food усилено се стреми да върне културното достойнство на храната обратно, затова и намира все по-голяма поддръжка и разбиране в обществото. Бори се неуморно срещу генетично променените продукти и пестицидите. Вече се наблюдава голям бум на екологично чисти храни – органични храни. Все по-често се търсят специалитети от регионалните производители, ръчно произведени храни и продукти. Така и парите остават в региона. Продуктите започват да се избират не заради тяхната перфектна физическа форма, а заради качеството им. Но има “един недостатък” – за качеството трябва време!

Възможно ли е едно средностатистическо семейство с деца, с нормални доходи да следва тази философия? Логичен е въпросът – можем ли да си позволим това удоволствие? Отговорът е – който намери време за тази тема, ще намери и начин. Който директно купува при производителите или от пазарите без безброи посредници, по принцип плаща по-малко. А ако сравним колко пари даваме за храна сега в сравнение с преди десетилетия, можем само да се чудим, как е възможно това? Разбира се, въпрос е и на приоритети. Например, бихме могли да се лишим от последен модел телевизор или плейстейшън и да инвестираме в храненето. Храната и здравето са тясно свързани, това е ясно на всички! Факт е, че здравословната система изнемогва, когато ние не се храним здравословно.

Ние, консуматорите, имаме голяма, все още неосъзната сила. Нека да се възползваме от нея! Ако заложим на природосъобразните продукти, те ще бъдат рентабилни и ще преобладават в супер маркетите. Каквото се търси, това ще се и предлага – това е пазарната икономика!

Необходими продукти:

300 г стар хляб (нарязан на кубчета с големината на локум)
100 г масло
50 мл бяло сухо вино
800 мл – 1 л прясно мляко
2 – 3 скилидки чесън
300 – 350 г зрял кашкавал
сол, черен пипер

Начин на приготвяне:

1. В голям тиган, по възможност с дебело дъно се разтопява маслото. Хлябът се запържва до златисто. Поръсва се с подправките. Сипва се виното и се разбърква ритмично.
2. Отделно се стопля почти до кипване млякото, прибавя се счуканият чесън. Сипва се на няколко пъти към хлебната маса. Бърка се докато попие.

3. Също на няколко пъти се добавя настърганият на едро кашкавал. Къкри леко 10 минути като се разбърква периодично. Отдръпва се настрана от огъня. Сервира се веднага.

Необходими продукти:

400 г брашно

1 пакетче суха мая

1 ч.л. сол

1 с.л. захар

150 мл светла бира

50 г масло

морска сол за поръсване

30 г сода бикарбонат

Начин на приготвяне:

1. В средата на пресятото брашно се прави кладенче, Добавят се продуктите за тестото. Поръсва се с 1–2 с.л. брашно. Купата се покрива с кърпа и се оставя настрана докато маята шупне.

2. Първоначално се “замесва” с дървена лъжица и като спре да лепне се домесва с ръце за около 5 минути. Втасва покрито около час.

3. В съд с високи стени се кипва 1,5 л вода, прибавя се содата бикарбонат. Къкри леко 5 мин. и се отдръпва настрана от огъня.

4. Намесва се тестото и се разделя на 8 питки. Всяка по около 80 г. Всяка питка се разточва до 36–37 см дължина. Оформя се геврек. Двата му противоположни краища се залепват с малко вода.

5. С помощта на решетъчна лъжица гевреците се топват един по един

в приятно топлия соден разтвор. За около 20 секунди всеки. Поръсват се с морска сол.

6. Гевреците се пекът на 2 пъти по 4 броя, върху пергаментова    хартия в тавата от фурната, предватително затоплена на 200°С около 15 минути.

Ако ви останат за следващия ден, притоплени за 5 мин. във фурната на около 160°С са като току що изпечени.

Рецептата е за 8 бр гевречета

Замисляли ли сте се – коя е за вас най-приятната миризма?

За мен това е миризмата на прясно изпечен хляб.

Първите ми спомени за собственоръчно омесени питки са от 4–5 клас. Вероятно не са били толкова зле, защото баба ми с гордост ги показваше на съседките. Винаги съм била въодушевена от това “чудо” – приготвянето на насъщния. Смилането на зърната, забъркването на тестото с различни видове зърна, добавянето на екстри, които правят печивото още по-полезно: ленено семе, слънчогледови семки, маково семе, сусам, овесени трици и т.н. Маята, която отделно набухва с помощта на малко топлинка. Самият процес на замесване, втасването, премесването и изпичането.

Гледайки с любопитство през замъглената вратичка на фурната –  тестото сякаш оживява пред очите ми: нараства, придобива златист цвят, леко покафенява, сякаш подсказва, че трябва да бъде извадено. Уханието, което се носи в дома ми, е неописуемо, а уютът, който създава, не може да се сравни с нито един СПА-център на света…

И до ден днешен, когато съм вкъщи винаги меся някакъв вид хляб. Не само, че е много по-полезен от закупения – без химия и оцветители, а и  защото доставям огромно удоволствие на хората около мен, които са в приповдигнато настроение от творенията ми!

Посещавайки неколкократно Грузия, не пропусках възможността да опитам хачапури, един от техните големи специалитети. За тези от вас, които не знаят – това е  вид “затворена” тънка пица, най-често с кашкавалена плънка. Опитвала съм и с месен и зеленчуков пълнеж.

Години след това грузинка ми показа как става замесването и някои тънкости за него. Една от “тайните” е замесването на много меко тесто. Наблюдавайки я (ръцете й бяха ужасно много полепнали с тесто), констатирах за себе си, че ще опитам да “замеся” с дървена лъжица.

Направих няколко опита и ако съдя по думите на мои гости, съм конкурентноспособна на оригинала. Рецептата я има в готварската ми книга. Тя е чест “гост” на нашата трапеза, а в комбинация със салата е прекрасен обяд или вечеря. Не че съм открила топлата вода, но от тогава замесвам почти винаги по този начин – хем тестото става по-пухкаво и след изпичането по-хрупкаво, хем не си и цапам ръцете.

За последния Великден нямах време да замеся козунак по класическия начин и понеже не си представях празника без този така ароматен специалитет, “замесих” по моя начин. За резултата само ще цитирам думите на мой гост – германец, който възкликна, че би си купил книгата ми, само заради този специалитет!

По-долу ви публикувам рецепта на пълнозърнест хляб по “моя” метод от книгата ми, с която може да зарадвате малки и големи.

Сестра ми Калинка често ме упреква, че бих могла от време на време да напускам бойното си поле – кухнята – и да намирам повече време за масаж, маникюр, вана… За съжаление, мила сестричке, ще трябва да те разочаровам. Благодарение на обещанието ми към теб преди години отказах цигарите, но за готвенето и дума да не става! – Това е, познавам се добре – “доживотна болест”.