Petia Petkova Stiffler

Albena Weibel Човек винаги си тръгва рано или късно,…въпроса е да го направи с достойнство и гордост – както ти го направи! Аз намирам , че ти се представи много достойно!

Katia Craig Skapa Petia istinski profesionalist i covek s mnogo klasa i dostoinstvo!!!

Rumiana Petrova Petia e jena s fines,intelekt i goliamo zurtze.NIAMA SPRAVEDLIVOST-ne tia triabva6e da napusne.

Владимир Карабойчев В кухненската надпревара беше много пекана. Не горюй…

Вержи Кирилова Поздравления,Петя!!!Показа много класа!!!Гледах шоуто заради теб!!!Благодаря ти!!!

Йоана Петкова Представи се много добре….да не ти пука за тях…..ти беше наистина добър главен водач.:)))))))))))))))

Nikolay Neshev Поздравления за достойното представяне!

Марийка Талева-Чухалова Nqma mqsto za uninie , predstavqneto ti beshe dostoino i uspeshno

Maq Mihailova мила беше страхотна!!! Накрая думити бяха супер!!! Но за мен ти си оставаш победител, Целувки и прегръдки от всички нас!

Румяна Георгиева Петя, поздравления за участието ти! Стискахме ти палци вкъщи! Изкефи ме лютото суши и реакцията на някои от журито. Но както казваш, това е игра трябва да можеш да печелиш и губиш! Пожелавам ти много успхи!

Svilen Grigorov Петя, “журито“ забелязва сериозен конкурент в твое лице!Ясно е, защо си отстранена…защото ще ги засенчиш с твоята перфектност, изящност и майсторство.Ти показа стил и класа, която на тях определено им липсва.

Toni Madzarova Здравей Петя, аз вярвам в теб……успех….. прегръщам те….!!!!

Таня Димова Поздравления за успешното представяне!И много хубаво го каза накрая,че това все пак е само една игра!:)))

Станка Радева Петя, независимо от това, че си извън играта за мен си оставаш фаровит в кулинарията. Останалите вътре „по добри специалисти“ както се изкоментира от журито не носят такава душевна красота като твоята- доброта и честност.

Станислава Младенова Да, Петя, наистина не беше честно! Тази игра не те заслужава 😉 За съжаление, по тези географски ширини и в това време, скромността и честността не са добродетели!!!

Galka Dany Ne trqbvashe ti da izlezesh, dori kato kazaha imeto ti pyrvonachalno si pomislih, che ne sym chula dobre… Jelaq ti mnogo uspehi ot tuk natatyk. Strahoten kulinar si!

Miglena Gyatsova PETIA GI RAZPLAKA I NE IA PO6TADIXA. NO BE6E UNIKALNO! BRAVO!

Bella Cholakova ти не ти разочарова, просто се изненадахме… но това е телевизонно шоу, явно не е толкова важно как готвиш, а дали си достатъчно конфликтен, за да правиш сеир за зрителите… явно хлябът не стига, трябват повече зрелища… но поне показадстойно поведение .. нещо, което не виждаме често по телевизията. Беше удоволствие да те гледаме!

Iva Petrova Ива Петрова Spored men po-dobre,4e se otyrva.Tepyrva konkurentite 6te syzdavat o6te intrigi pomejdu si.A restorant vinagi moje6 da si otvori6 blagodarenie na dobrata si rabota.Uspeh ottuk natatyk!

Ivo Stoianoff ти ми беше фаворита …. но се усъмних в мигът в който пишеше във Фейса…??? формата не би позволил това! Абе …извръткаха те сценаристки и това е!Радвам се че не участвам! Успех и Дерзай!

Waleri Hristakov za teb tova trjbva i e edna pobeda samo na4ina po koito se darga pre3 cjloto vreme povedenieto i intelekta te postavjt edno nivo ,a i pove4e nad vsi4ki ostanali ti pokaza na kakvo si sbosobna kolko moge6 ,a i kolko pove4e znaesch pogelavam ti uspeh ot tuk natatak i pomni givota prodalgava ………

Rumiana Petrova Mila Petia,nikoi ne moje da ti otneme umeniata Ti se predstavi dostoino. Sa teb intrigite ne sa prisu6ti ,a surde4nite hora v tozi vul4i sviat ve4e ne sa dobre prieti .jelaia ti mnogo drugi uspehi.

емилия цветанова о не разбира се,ти си фоаворитка в сърцата ни по добре че се отърва от злобари и комплексари все на някой им прече това сме ние а ти си имаш нас това ти е наградата приятелите ти който винаги ще сме до теб не се ядосвай и гладай напред АПЛОДИСМЕНТИ Петя прегръшамте силно искам да победи МИЛАДИН ЦЕЛУВКИ

Petia Marini Petrova Пете, ти излезе като победител.Доказа ,че можеш да готвиш всичко и с любов. Интригите са ти чужди и затова не се вписа в гнездото на осите …… Хората те харесват,обичат и подкрепят.Това е най-важното 🙂

Verjiniq Piperkova Жалко, че напусна толкова рано, можеше ти да спечелиш!

Radostina Ivanova По-важно е, че си опитала……… а оттук нататък – живота продължава…… успех…….

Darina Petkova сладурана си защото освен с готварски умения си надарена с чар и непринуденост.успех и занапред,петя!

Elena Bilareva Strahotna si priatelko moia!!!Radvam se che te poznavam!!!

Marina Miteva Петя, благодаря на СЪДБАТА, че ме срещна с теб и твоето семейство. Поздравявам те за това, че успя да покажеш невероятни кулинарни умения, прекрасен чар и от сърце ти пожелаваме да си здрава и много щастлива. Марина и Боги!

Петя Георгиева Петя ти не ни разочарова! Аз съм разочарована от журито. Ти цитираш швейцарците,а аз ще цитирам българите “ Всичко могат да ти вземат, но ръцете и душата – не.“ Продължавай адашке в същия дух ние те подкрепяме!

Eva Spasova Достойна постъпка Петя!Бъди щастлива, отдайте се на спонтанни чувства и се радвайте на живота на пълни обороти.Продължавай да радваш с твойте страхотни и вкусни рецепти!Успех

Krasimira Petrova Petia behse strahotna:)

Margarita Petrova be6e strahotna i izlizaneto ti be6e nelepo.nie si ostavame tvoi fenive dokrai.

СНЕЖАНА СТАЙКОВА ТРИ НЕЩА…

Никога не бива да забравяме, че:
– три неща не се връщат обратно –
ВРЕМЕ, ДУМА, ВЪЗМОЖНОСТ
– три неща не трябва да губим – СПОКОЙСТВИЕ, НАДЕЖДА, ЧЕСТ.
– три неща са най-ценни –
ЛЮБОВ, УБЕЖДЕНИЯ, ДРУЖБА.
– три неща никога не са сигурни – ВЛАСТ, КЪСМЕТ, СЪСТОЯНИЕ.
– три неща определят човека –
ТРУД, ЧЕСТНОСТ, ПОСТИЖЕНИЯ.
– три неща разрушават човека – ВИНО, ГОРДОСТ, ЗЛОБА.
Понякога обаче, докато разберем всичко това, минава целият ни живот.

СПОКОЙНО ПЕТЯ!ТИ СИ ТРУДОЛЮБИВ,ЧЕСТЕН ЧОВЕК И ЩЕ ИМАШ ПОСТИЖЕНИЯ.

Димитър Стойков Петя… Ти на истина направи доста повече от това, което се иска от един майстор кулинар… Тези рецепти, които ви бяха зададени там като задачи аз даже и не мога да си помисля, че ще хапна от това… Такива боклуци са на мода сега, дано да ме разбираш правилно, но аз не бих хапнал от тези неща даже и пари да ми дават… Това са неща, които трябва да имат външен вид но не и добър вкус… Неща за хора, които отиват не за да се нахранят а напротив, храната да не им отвлича вниманието, за да могат да правят бизнес на пъргав ум… Виж съвсем друго ще е за мене да седна както трябва и да хапна с удоволствие от твоите лични лакомства, които само ти знаеш как да приготвиш като една отлична домакиня… Твоите вкусотии нямат равни на себе се… Бъди сигурна в това… М.

Sofka Ormanova Ние не се съмнявахме във тебе.Явно местото не ти беше там.Изобщо да не ти пука….Бъди Жива и Здрава,продължавай все така напред и напред със гордо вдигната глава и ние-твоите приятели винаги ще сме със теб и зад теб и твоята кауза.Успех Петя!!!

Димитър Стойков Тези дето дегостираха храната, са продънени банкетни черва… На тях каквото и да им туриш ще го изядат… При тях няма вече разлика какво ядеш… На такъв човек ако му сложиш нещо истинско, домашно приготвено и много вкусно за нас, на него няма да му направи впечатление и даже няма да му хареса, защото вкусовите му рецентори не са свикнали на хубава храна освен на хайвери и други такива… Хакай му на такъв парче пресна риба и отгоре обилно червен или черен хайвер и ще си на първо място и то ако преди това няма и подкуп… М.

Katya Angelova Продължавай смело напред и към следващото предизвикателство!

Снежина Атанасова Честно да си кажа това предаване го гледах заради теб и през цялото време се възмущавах от журито, защото се държат много унизително със състезателите.Добре, че си тръгна и няма да ти се налага да търпиш това, да му мислят тези които останаха.А ти продължавай да готвиш все така чудесно и ни пускай по някоя и друга рецептичка във фейса. Успех!

надежда христова Присъединявам се към мнението на Снежина.Аз също го гледах САМО заради теб.Продължавай смело напред с гордо вдигната глава!Успех!

Georgi Vladikov не се притеснявай,нокой не може да ти отнеме сърцето,душата или ръцете…

Nezabravka Lubova Петя,мисля ,че това не беше твоето поприще-в едно такова състезание няма място за чувствителни хора…Ти си достатъчно добра в това ,което правиш ,продължавай все така!!!

Невена Вълкова Журито направи това,в което те обвини-вместо добър готвач остави в състезанието човек,който не е за там.Ти го знаеше,но и даде шанс.Те направиха същото,затова смятам,че решението им си противоречи .Но ти беше чудесна!!!!

Теменужка Димитрова be6e super na men mi haresa:)

Toni Mihailova Скъпа Пети, ще ти кажа една от любимите си мъдрости: “ Върви нагоре там, където другите пълзят! „….. Нека си пълзят хорицата, мила, ти своя връх си го достигнала !!! Прегръщам те силно :))))

Joro Ivanov Petia ,chovek se uchi tsial jivot,nai dobrite sashto trenirat i se gotviat za da pokajat nai dobroto na koeto sa sposobni,ti go napravi i ostavi vav vsichki nas nai pozitivni spomeni,prodaljavai ti si istinska Balgarka makar i dalech ot nas ,ne se otkazvai.

Nezabravka Lubova ‎“Човекът, който се интересува от успеха, трябва да се научи да гледа на провала, като на здравословна и неизбежна част от процеса на изкачване до върха.“
– Д-р Джойс Брадърс -Ако твоето представяне изобщо може да се нарече провал….Така ,че ,Петя-горе главата и да не ти пука!:)

Vasil Ivanov petq vs te obi4at i vzemat primer ot teb,be happypozdravi u doma

Donka Sevova Петя, ти си мъжко момиче ! Държа се достойно, работи сериозно и с душа! Много ми хареса ! Успех във всичко занапред ! Бъди здрава и много щастлива !

Красимира Атанасова Sajalqvam che veche nqma da te gledame v sastezanieto no ……….no jivota prodaljava.Spored men ti se predstavi po-veche ot dostoino i ne ti beshe choveka koito trqbvashe da si tragne no kakto ti samata kaza tova e samo igra.Moite admiracii.:)

Красимир Александров Уважаема Петя,Това състезание така ме дразни…В търсене на абсолюта или по-точно сремейки се към победата,някои забравиха елементарни ЧОВЕШКИ правила-то не бяха избухвания,нерви…общо взето“ОТВРАТ“…Професионализма не изключва приятелството,човещината и уравновесеност-те са задължителни!Поведението ти ме впечатли.Искам да мога да запазя присъствие на духа в трудните моменти и то без да губя човешкия си облик,така както ти го направи.

Cvetelina Valkova Petence, mislia 4e se spravi dostoino! Ne zaslughava6e da si tragne6, no kakto samata ti kazva6 tova e samo edna igra. Za nas ti si nai-dobrata! 🙂

Тони От готвене не разбирам много, но мога да преценя кой се държи най-достойно! Поздравления!

1897 г. осемгодишната Virginia O`Hanlon спори с приятелки съществува ли Дядо Коледа или не. Тя вярва, но много от приятелките и се опитват да я разубедят. Пита баща си, но и от него не получава убедителен отговор. Решава да напише писмо до New York Sun, един от най-уважаваните по това време вестници в Ню Йорк .“Честта“ да отговори на писмото се пада на журналиста Francis P. Church. Той е бил военен кореспондент по време на американската гражданска война. Време на много мъка и липса на всякаква надежда и вяра.

Неговият отговор е много вълнуващ. Това е една от най-копираните статии през последните сто и повече години в английско говорящите вестници, а и по света.

Вирджиния пише до вестника:

Скъпа редакция, аз съм на 8 години. Няколко мои малки приятели казват, че Дядо Коледа  не съществува.

Татко казва: ако в „Sun“ видиш отговора, това ще е истината. Моля ви, кажете ми истината – има ли Дядо Коледа?

 Ето и отговорът на журналиста:

Вирджиния, твоите малки приятели не са прави. Те са повлияни от скептицизма на един скептичен век. Те не вярват на нищо което не виждат. Те не вярват, че нещо може да съществува, което техният малък ум не може да побере. Всички умове, Вирджиния, независимо дали са на възрастни или на деца са малки. В огромната Вселена човекът е едно малко насекомо, мравка в сравнение с безкрайния свят около нас. Съобразно интелекта ни не сме способни да схванем цялостността от истина и знание.

Да, Вирджиния, има Дядо Коледа! Toй съществува без съмнение, както съществуват любовта, щедростта, симпатията. И ти знаеш, че те съществуват и придават на твоя живот своята невероятна красота и удоволствие.

О, ужас! Колко беден щеше да е светът, ако не съществуваше Дядо Коледа. Той щеше да е толкова беден, колкото ако не съществуваха малки Вирджинии. Тогава нямаше да съществуват детската вяра, никаква поезия, никаква романтика, които да направят нашето съществуване поносимо. Ние нямаше да имаме други удоволствия, освен тези които можем да пипнем или да видим. Вечната светлина, която озарява чрез детството света щеше да изгасне.

Да не вярваме на Дядо Коледа! Ти може да не вярваш и на феи! Ти може да накараш баща ти да сложи хора в Новогодишната нощ покрай всички камини да чакат и да хванат Дядо Коледа. Но дори и да не видят идването му, какво ще докаже това? Това не е доказателство, че такъв не съществува. Най-истинските неща на света са тези, които нито децата, нито възрастните могат да видят.

Видяла ли си някога танцуващи феи по поляните? Разбира се, че не! Но това не е доказателство, че те не са там. Никой не може да разбере невидяните чудеса на света. Ти може да разкъсаш една говореща кукла, за да видиш от къде и как идват тоновете. Но светът, който не виждаме е покрит с воал, който не може да бъде разкъсан нито от най-силния мъж на света, нито дори от всички силни мъже на всички времена заедно.Само вярата, фантазията, поезията, любовта, романтиката могат да дръпнат този воал настрана, да разгледат и опишат небесната красота и блясък. Това всичко истина ли е?

Ах, Вирджиния, нищо в целия свят не е по-истинско и по-потвърдено!

Няма Дядо Коледа? Слава богу, той е жив и ще живее вечно! И след 1000 години, Вирджиния, и след10 пъти по 10 000 години ще потегля с шейната си за да радва детските сърца!

За тези от вас, които са на мнение, че футбола и кулинарията имат много общи неща.

Няколко снимки на известни футболисти – любители на това така вкусно изкуство – готвенето!

Zinedin Zidane

Didier Deschamps

Rudi Völler

Vitor BaiaVitor Baia

Franz Beckenbauer

Daniel Van Buyten

Emilio Butragueno

Steve MandandaSteve Mandanda

Marouane Fellaini

Според мен мъжете и жените са еднакво добри кулинари. Единствената разлика е, че жените не са достатъчно физически силни, за да си вършат подобаващо работата в кухнята. Аз съм готвила за 100-150 човека и повярвайте ми – доста е тежко. Цялата тази огромна посуда, преместването и от едно място на друго, разбъркването, пресипването, пренасянето и обработването на огромни количества продукти са непосилни за нас. Отделно жената с нейните задължения като майка, съпруга и домакиня не трябва да се подценяват. Знаем, че професията готвач има и един голям недостатък – няма рождени дни, коледни и новогодишни празници със семейството, тогава са най-силните дни и трябва да се работи. Представете си една майка, която никога не е вкъщи на най-очакваните празници? Разбира се, има и кулинари, като Lea Linster, която е най-известната готвачка в Люксембург, позната на всички гурме хора в Европа и не само. Но това са жени в повечето случаи без семейства и най-вече без деца. 
Телевизионните кулинарни предавания, също са „окупирани“ от мъже, както е впрочем и при комиците. И там има изобилие на тестостерон. Факт е, че мъжете могат по-добре да се наложат на сцената. 
По статистика 90% от ежедневно изконсумираната храна се приготвя от жени. Така че, дами и господа, темата остава толкова противоречива, колкото и въпроса – кое е дошло първо кокошката или яйцето?

Получавалата комплименти от Анджелина Джоли дама е отворена да готви съвместно с пазарджишките любители на кухнята

Петя Щифлер е млада, но известна кулинарка, а за нея се сещат величини като Омар Шариф, Анджелина Джоли и Шарън Стоун. Жената, за която вещият и в кулинарията Пласидо Доминго казва, че никой по-добре от нея не може да приготви по-вкусна вечеря. Тя познава хранителните навици и на Зинедин Зидан, на покойния Лучано Павароти, на Ален Делон, на Франц Бекенбауер, но не обича да говори за това. Макар че като съпруга на известния хотелиер и президент на белгийския “Стандарт-Лиеж” Рето Щифлер обикаля света или посреща именити гости. Семейството живее в старата фамилна къща на Щифлер на един от склоновете на швейцарския курорт Давос. Родословното дърво на съпруга й е известно още от 1580-а и родът е един от най-старите в Швейцария.

Но това е само външната страна на нещата.

Затова и тя не обича да говори за тези си познанства. Вътрешната е това, което ги сближава – случването на едно ястие от замисъла му до отнасянето на блюдото с остатъка от гозбата.

“Често констатирам, че познавам вкуса на много мъже по-добре от собствените им жени”, казва Петя. Тя е обикновена млада жена, която спонтанно предлага в блога си рецепти, пита свои познати дали слагат няколко супени лъжици с олио върху тиквата преди да я метнат във фурната, или пък ги съветва да сложат парченца от същата тази тиква в купичките с крем карамела преди да го сложат на водна баня. Показва им прясно изпечените гевречета с бира и тежко и горко на диетиците, които са ги зърнали.

Това е и причината, която я накарала да издаде книгата “111 рецепти около света”, признава тя. С нея си комуникираме в продължение на две седмици по интернет и аз виждам една ангажирана постоянно Петя Щифлер, дори, когато е в София. Отива на прием, посреща гости, ходи на концерт на Васко Василев (“Беше грандиозен, отдавна не се бях чувствала толкова горда, че съм българка!”). Но това не й пречи да изрази готовност да зарази с любовта си към готвенето и пазарджичани. Стига да е в България и да я поканят. В региона ни има поставена кулинарна традиция с фестивала “Шарена трапеза” в Баня, а тази година се обогати и с феста на традиционните продукти в Радилово (такава амбиция има и фестивалът “Пъстра трапеза”). Петя Щифлер с удоволствие споделя опита си и може да сглоби професионална кухня на място и да направи чудеса

С демонстрация на всякакви кулинарни теми – здравословно хранене, традиционни ястия, а дори и “любими рецепти на известни хора”. Нещо подобно направи и Иван Звездев, който преди дни в Калугерово попива “лекциите” на местни кулинари. Впрочем той неотдавна гостува в Швейцария на Петя Щифлер и засне серия от десетина предавания. “Много интензивни, но и много интересни дни имахме с него, казва тя. Ще излъчат предаванията му от началото до средата на ноември и ще видите как се закусва на някои места – с кафе и чашка ракия или с чай със захар и с червено вино”, открехва малко вратата на кухнята кулинарката със загадъчна усмивка. Измежду различните кухни по света харесвам по принцип хубавата кухня. Всяка държава има нейните специалитети и оригинални ястия. От приятел-готвач (немец) чух интересна теза – колкото по-напреднала е една страна, толкова по-разнообразна и изискана е кухнята й. Дали е така? Аз пък знам, че не е необходимо едно ястие да е скъпо, за да е вкусно. Това го научих от бабите ми, около които се въртях като малка. Цял живот ще ме придружават миризмите на манджичките, които те забъркваха”, казва Петя. За нея миризмата на миризмите е тази на прясно изпечения хляб. Интересно коя е номер две? “Как коя, миризмата на печени чушки, отговаря без да се замисля тя. Вдишвам я с огромно удоволствие по улиците ни.

Нашата национална кухня може да привлича гастрономически туристи. Но за целта трябва да се върне към корените си, и то, без нитрати и продукти от съмнителен внос. Много пъти на Запад, като кажа, че съм от България, и мнозина, особено по-възрастните, веднага си спомнят за вкусните бели праскови и десертното грозде, за доматите, които сме изнасяли”.

Програмата на семейство Щифлер и в София е достатъчно запълнена. През уикенда двамата със съпруга й тичаха на маратона в Турция.

“Избрахме си дистанция от 15 км и я пробягахме. Стартът на маратона е в Азия, минаваме през Босфора и финалът е в старата част на града.

Общо участниците бяха 100 хиляди, от които 10 хиляди чужденци. Често се шегувам със сестра ми, че девизът ми е “Тичам, за да ям”, защото не можеш само да обичаш да похапваш добре (съпругът й Рето пък отговорил на Бернар Тапи, че именно с кросове насмогва на кулинарните изкушения на Петя, б.а.). Вчера се явявах на първите си изпити за ловец, утре ще стрелям. Преди малко направих няколко заготовки за гостите ми утре вечер. Както казват французите, Mise en place, буквално, всичко на мястото си. Без предварителна подготовка не би могъл да функционира нито един добър ресторант, а и много хора биха посрещнали по-често гости, ако се подготвяха по-отрано, пояснява г-жа Щифлер. Така няма да посрещат гостите си преуморени, а с чаша питие в ръка. Макар че в подготовката няма време дори да поседнеш за секунда, защото винаги има нещо да се свърши – подбор на продуктите, готвене, украсяване и подреждане на масата, подготвяне на хапки за аперитива. “Приятна умора, вметва тя. Защото през цялото време си представяш как ще протече вечерта. Е, обикновено остават минутки за посядане, но… ги използвам и тях за някоя глезотийка за гостите ми”.

В кухнята е важно и да имаш мисъл за готвенето. Откъде идват идеите за рецептите на Петя? “Навсякъде. По време на пътуванията, при посещенията на ресторанти или при приятели-добри домакини. В Швейцария съм ходила на много готварски курсове, имах и щастието да наблюдавам процеса на готвене в най-добрите ресторанти в Давос. Помагам им мъничко, разпитвам готвачите за безброй подробности, тънкости, “тайни”… Е, понякога се усещам, че прекалявам, но пък те знаят, че готвенето е голямата ми страст и не ми се сърдят. Прочитайки или опитвайки една рецепта веднага, почти със стопроцентова точност, вече зная какви са съставките и дори усещам вече вкуса й. Имам доста изострено чувство за това кое е вкусно и кое не е. По света има много добри готвачи, но истински добри са тези, които могат да овкусят едно ястие

Понякога, като при “Кеезгечедер”-а (виж рецептата отдолу, б.а.) успях да улуча пропорциите от първия път. Но няколко пъти правя опити да направя knodel (най-вече австрийски специалитет – правят се топки от малки кротончета хляб, малко брашно, яйца, подправки, лук по желание, кашкавал… и се кипват нежно във вода). Не ми се получава и това си е!

Разпадат се във водата. В такива случаи анализирам нещата. Тук специално мисля, че аз съм си виновна – винаги се стремя да е по-полезно и ползвам в случая пълнозърнест хляб, а в Австрия съм ги опитвала винаги с бял хляб. Но всеки е имал катастрофи в кухнята, знае г-жа Щифлер. Готвейки с много добри готвачи съм била свидетелка и на малки “катастрофи” от тяхна страна. Но пък нали най-големите успехи идват след неуспехите ни”. Българката си записва оригиналните комплименти, които получава. Приятел на семейството в Давос спонтаннно й признал, с пълна с прясно изпечени питки уста, че ако завърти такъв бизнес, пекарниците “Чарли” в града ще фалират. А все пак става дума за най-изисканата верига пекарници. За нея обаче особено скъпи са комплиментите на кума на семейството, покойният бизнесмен и собственик на “Олимпик” (Марсилия), милионерът Роберт Драйфус. “Този скъп приятел беше един от най-големите ценители на кулинарното изкуство, които познавам. Но не само това. Обожаваше и музиката – класическа, френски шансони, руски цигански романси… Не мисля, че е танцувал през живота си с друга жена толкова, колкото с мен. Наричаха го Дон Кихот заради безрезервната му обич и вяра в хората. Приготвях му любими негови ястия – охлюви по бургундски, пастет от гъши дроб (flagra) с прясно изпечен хляб briosh (хляб с доста масло и яйца), индийско къри… Последните години, заради болестта му (спомина се от левкемия) ми даваше аз да дегустирам вината по ресторантите и се шегуваха, че с Рето вярват сляпо на небцето ми.

За известните личности не иска да говори. Още по-малко, да разказва пикантерии. За нея това си е предателство. Не можеш, хапвайки и пийвайки заедно с някой, да споделяш такъв интимен момент като яденето, а след това да го разтръбиш по медиите. Така смята Петя Щифлер.

“Не искам да си правя евтина реклама на техен гръб. Но вярвайте ми, те са много скромни и естествени хора, без специални претенции и изисквания.

Повечето известни хора, които познавам, обичат шопска салата. Неслучайно съм започнала с мой вариант шопска салата готварската ми книга. Пътувайки много, тези хора са зажаднели обикновена домашно приготвена и екологично чиста храна. За най-изисканите ми гости поднасям най-семплите ястия. А когато те са сготвени с много любов, придружени с подобаващи питиета и сервирани на близки по дух и вкус хора – място за неуспех няма.

Петя Щифлер обича да хапва в парижкия Chez l’ami Louis – бистрото е отворено през 1924 година, а тя споделя, че ароматът, който витае във въздуха, се променя на всеки няколко минути. Не казва, че точно тук семейството е вечеряло в компанията на Бил Клинтън, Жак Ширак и други политици, бизнесмени. Другото й любимо място е най-известният ресторант в Швейцария – Kronenhalle в Цюрих, който си стои там от 1925-а

Когато обикаляш из целия свят не може да се разминеш и с по-необичайни ситуации. Така например в Индия Петя и спътниците й тръгват от хотел “Тадж Махал палас” в Мумбай и само няколко дена по-късно хотелът е превзет от терористи, а убитите са десетки. Тя знае и какво е да пътуваш в самолет само с мъже. Това станало, когато Рето бил президент на “Олимпик” (Марсилия), по времето когато Йордан Лечков риташе там. “Вероятно това е мечта на много жени, но аз се чувствах странно, спомня си с усмивка гастрономката. Друг път се изненадала, че вместо в луксозен хотел в Аахен ги настанили в скромни, малки стаи. Бекенбауер констатирал колко е хубав хотелът, Щифлер му опонирали. Кайзер Франц веднага отишъл на рецепцията и се оказало, че оттам помислили Рето и Драйфус за шофьорите на господата Драйфус и Щифлер, защото имали навика да ходят облечени неглиже…

“Много е важно да се наслаждаваме на малките хубави моменти и то СЕГА! Не утре или другата година! Роберт даде идеята за заглавието на книгата ми. Аз се бях спряла на едно-две други, но неговото веднага ги обори… не е само книгата. Тефтерите и тетрадките ми са доста на брой и са разхвърляни на много места в България и Швейцария. Понякога намирам тетрадки, отдавна забравени, при майка ми и баба ми… Но два-три тефтера пътуват с мен навсякъде. Не се знае какво може да се случи по пътя.

Коя е крачката, която прави от занаята в кухнята изкуство, питаме Властелинката на тенджерите. “В начина на мисленето, веднага казва дамата, чиято мечта всъщност е част от вашата, от нашата мечта.

Французите делят хората на GOURMET и GOURMOND. Първите са хора, които се наслаждават на малки количества храна, но приготвена и поднесена с вкус. Вторите са хора, за които е по-важно количеството от качеството. Мечтата ми е хората, които готвят по моите рецепти, да знаят предварително, че това са много вкусни и изпитани ястия. И да са убедени, че резултатът накрая ще е отличен. Какво по-приятно от това да се съберем около масата всички, които се обичаме, и да се наслаждаваме как хапват с наслада, общуват щастливи и весели, забравили всекидневните неволи и потънали в хармонията и уюта на момента”.

Тодор ГРОЗДЕВ, в-к Знаме

Гледайте как Иван Звездев ми гостува в Давос! От 1.11 до 6.11 и от 10.11 до 13.11 в „Кухнята на Звездев“ по БТВ

Slow Food е организация, пропагандираща здраве и щастие чрез връщане към здравословния начин на хранене. Червеният охлюв е символът на организацията. Т.е. бавна наслада и бавно хранене.

Slow Food е създадена през 1986 година в Италия от господин Carlo Petrini, като протест срещу откриването на поредния McDonalds в сърцето на Рим. Днес световната организация има над 100 000 членове в 130 страни на всичките 5 континента. Готвенето и яденето са станали култ обекти. Многото готварски списания и предавания са само част от нещата, дължащи се на организацията.

Храненето отдавна вече не служи за набавянето на ежедневното количество калории.

Slow Food определят себе си като международно движение за запазване на правото ни за наслаждаване и защитават правата на потребителите за повече информация. Вярват, че всеки има фундаментално право за наслада, а от там и отговорност за запазването на традициите и културата на хранене. И не на последно място, да знаем произхода на продуктите, къде, как и по какъв начин са произведени. Замърсява ли се околната среда, отглеждат ли се животните достойно или крият опасност за нашето здраве?

Slow Food създават и така наречения “ноев ковчег на вкуса” чрез който се стремят да спасят застрашени от изчезване видове животни, продукти, растения, ръчни занаяти и други подобни културни наследства.

Заради последствията от индустриализацията, културата ни на хранене се е отдалечила доста от нормалния й път. Загубва се идентичността й. Изчезват традиционните методи на производство, има отдалечаване от месните, регионалните продукти. Всичко това води до уеднаквяване на вкусовете ни.

Решението на този проблем е – връщане към естествения начин на хранене. Повечето от нас си спомнят с носталгия за времето, когато продуктите бяха от региона, познаваха се производителите, храненето бе сезонно. С настъпването на индустриалната революция на път са да изчезнат или вече са изчезнали много традиционни начини на производство и ръчна работа. Глобалната хранително-вкусова промишленост води до еднакъв начин на хранене. Преди 150 години ситуацията е била коренно различна. Засищането на човек не е било просто даденост. Фактори като климат и плодородие на почвата са определяли менюто.

Не е и ставало на дума за хранене с наслада, в днешния смисъл на това понятие. Индустрията доведе до сигурност в снабдяването с храна. Новите методи на консервиране направиха хранителните продукти независими. Първоначално това e било много необходимо поради все по-бързо нарастващото население в градовете. Сега имаме сигурност и изобилие – за да преживяваме не трябва да знаем къде и по какъв начин е произведена храната. Индустриално произведената храна  в повечето случаи е вкусна, но здравословна и биологично чиста ли е?

Slow Food усилено се стреми да върне културното достойнство на храната обратно, затова и намира все по-голяма поддръжка и разбиране в обществото. Бори се неуморно срещу генетично променените продукти и пестицидите. Вече се наблюдава голям бум на екологично чисти храни – органични храни. Все по-често се търсят специалитети от регионалните производители, ръчно произведени храни и продукти. Така и парите остават в региона. Продуктите започват да се избират не заради тяхната перфектна физическа форма, а заради качеството им. Но има “един недостатък” – за качеството трябва време!

Възможно ли е едно средностатистическо семейство с деца, с нормални доходи да следва тази философия? Логичен е въпросът – можем ли да си позволим това удоволствие? Отговорът е – който намери време за тази тема, ще намери и начин. Който директно купува при производителите или от пазарите без безброи посредници, по принцип плаща по-малко. А ако сравним колко пари даваме за храна сега в сравнение с преди десетилетия, можем само да се чудим, как е възможно това? Разбира се, въпрос е и на приоритети. Например, бихме могли да се лишим от последен модел телевизор или плейстейшън и да инвестираме в храненето. Храната и здравето са тясно свързани, това е ясно на всички! Факт е, че здравословната система изнемогва, когато ние не се храним здравословно.

Ние, консуматорите, имаме голяма, все още неосъзната сила. Нека да се възползваме от нея! Ако заложим на природосъобразните продукти, те ще бъдат рентабилни и ще преобладават в супер маркетите. Каквото се търси, това ще се и предлага – това е пазарната икономика!

Замисляли ли сте се – коя е за вас най-приятната миризма?

За мен това е миризмата на прясно изпечен хляб.

Първите ми спомени за собственоръчно омесени питки са от 4–5 клас. Вероятно не са били толкова зле, защото баба ми с гордост ги показваше на съседките. Винаги съм била въодушевена от това “чудо” – приготвянето на насъщния. Смилането на зърната, забъркването на тестото с различни видове зърна, добавянето на екстри, които правят печивото още по-полезно: ленено семе, слънчогледови семки, маково семе, сусам, овесени трици и т.н. Маята, която отделно набухва с помощта на малко топлинка. Самият процес на замесване, втасването, премесването и изпичането.

Гледайки с любопитство през замъглената вратичка на фурната –  тестото сякаш оживява пред очите ми: нараства, придобива златист цвят, леко покафенява, сякаш подсказва, че трябва да бъде извадено. Уханието, което се носи в дома ми, е неописуемо, а уютът, който създава, не може да се сравни с нито един СПА-център на света…

И до ден днешен, когато съм вкъщи винаги меся някакъв вид хляб. Не само, че е много по-полезен от закупения – без химия и оцветители, а и  защото доставям огромно удоволствие на хората около мен, които са в приповдигнато настроение от творенията ми!

Посещавайки неколкократно Грузия, не пропусках възможността да опитам хачапури, един от техните големи специалитети. За тези от вас, които не знаят – това е  вид “затворена” тънка пица, най-често с кашкавалена плънка. Опитвала съм и с месен и зеленчуков пълнеж.

Години след това грузинка ми показа как става замесването и някои тънкости за него. Една от “тайните” е замесването на много меко тесто. Наблюдавайки я (ръцете й бяха ужасно много полепнали с тесто), констатирах за себе си, че ще опитам да “замеся” с дървена лъжица.

Направих няколко опита и ако съдя по думите на мои гости, съм конкурентноспособна на оригинала. Рецептата я има в готварската ми книга. Тя е чест “гост” на нашата трапеза, а в комбинация със салата е прекрасен обяд или вечеря. Не че съм открила топлата вода, но от тогава замесвам почти винаги по този начин – хем тестото става по-пухкаво и след изпичането по-хрупкаво, хем не си и цапам ръцете.

За последния Великден нямах време да замеся козунак по класическия начин и понеже не си представях празника без този така ароматен специалитет, “замесих” по моя начин. За резултата само ще цитирам думите на мой гост – германец, който възкликна, че би си купил книгата ми, само заради този специалитет!

По-долу ви публикувам рецепта на пълнозърнест хляб по “моя” метод от книгата ми, с която може да зарадвате малки и големи.

Сестра ми Калинка често ме упреква, че бих могла от време на време да напускам бойното си поле – кухнята – и да намирам повече време за масаж, маникюр, вана… За съжаление, мила сестричке, ще трябва да те разочаровам. Благодарение на обещанието ми към теб преди години отказах цигарите, но за готвенето и дума да не става! – Това е, познавам се добре – “доживотна болест”.