TOP

Иван Звездев ми гостува в Давос

Гледайте как Иван Звездев ми гостува в Давос! От 1.11 до 6.11 и от 10.11 до 13.11 в „Кухнята на Звездев“ по БТВ

Share
Read More
TOP

Slow Food или за силата на консуматора

Slow Food е организация, пропагандираща здраве и щастие чрез връщане към здравословния начин на хранене. Червеният охлюв е символът на организацията. Т.е. бавна наслада и бавно хранене.
Slow Food е създадена през 1986 година в Италия от господин Carlo Petrini, като протест срещу откриването на поредния McDonalds в сърцето на Рим. Днес световната организация има над 100 000 членове в 130 страни на всичките 5 континента. Готвенето и яденето са станали култ обекти. Многото готварски списания и предавания са само част от нещата, дължащи се на организацията.
Храненето отдавна вече не служи за набавянето на ежедневното количество калории.
Slow Food определят себе си като международно движение за запазване на правото ни за наслаждаване и защитават правата на потребителите за повече информация. Вярват, че всеки има фундаментално право за наслада, а от там и отговорност за запазването на традициите и културата на хранене. И не на последно място, да знаем произхода на продуктите, къде, как и по какъв начин са произведени. Замърсява ли се околната среда, отглеждат ли се животните достойно или крият опасност за нашето здраве?
Slow Food създават и така наречения “ноев ковчег на вкуса” чрез който се стремят да спасят застрашени от изчезване видове животни, продукти, растения, ръчни занаяти и други подобни културни наследства.
Заради последствията от индустриализацията, културата ни на хранене се е отдалечила доста от нормалния й път. Загубва се идентичността й. Изчезват традиционните методи на производство, има отдалечаване от месните, регионалните продукти. Всичко това води до уеднаквяване на вкусовете ни.
Решението на този проблем е – връщане към естествения начин на хранене. Повечето от нас си спомнят с носталгия за времето, когато продуктите бяха от региона, познаваха се производителите, храненето бе сезонно. С настъпването на индустриалната революция на път са да изчезнат или вече са изчезнали много традиционни начини на производство и ръчна работа. Глобалната хранително-вкусова промишленост води до еднакъв начин на хранене. Преди 150 години ситуацията е била коренно различна. Засищането на човек не е било просто даденост. Фактори като климат и плодородие на почвата са определяли менюто.
Не е и ставало на дума за хранене с наслада, в днешния смисъл на това понятие. Индустрията доведе до сигурност в снабдяването с храна. Новите методи на консервиране направиха хранителните продукти независими. Първоначално това e било много необходимо поради все по-бързо нарастващото население в градовете. Сега имаме сигурност и изобилие – за да преживяваме не трябва да знаем къде и по какъв начин е произведена храната. Индустриално произведената храна  в повечето случаи е вкусна, но здравословна и биологично чиста ли е?
Slow Food усилено се стреми да върне културното достойнство на храната обратно, затова и намира все по-голяма поддръжка и разбиране в обществото. Бори се неуморно срещу генетично променените продукти и пестицидите. Вече се наблюдава голям бум на екологично чисти храни – органични храни. Все по-често се търсят специалитети от регионалните производители, ръчно произведени храни и продукти. Така и парите остават в региона. Продуктите започват да се избират не заради тяхната перфектна физическа форма, а заради качеството им. Но има “един недостатък” – за качеството трябва време!
Възможно ли е едно средностатистическо семейство с деца, с нормални доходи да следва тази философия? Логичен е въпросът – можем ли да си позволим това удоволствие? Отговорът е – който намери време за тази тема, ще намери и начин. Който директно купува при производителите или от пазарите без безброи посредници, по принцип плаща по-малко. А ако сравним колко пари даваме за храна сега в сравнение с преди десетилетия, можем само да се чудим, как е възможно това? Разбира се, въпрос е и на приоритети. Например, бихме могли да се лишим от последен модел телевизор или плейстейшън и да инвестираме в храненето. Храната и здравето са тясно свързани, това е ясно на всички! Факт е, че здравословната система изнемогва, когато ние не се храним здравословно.
Ние, консуматорите, имаме голяма, все още неосъзната сила. Нека да се възползваме от нея! Ако заложим на природосъобразните продукти, те ще бъдат рентабилни и ще преобладават в супер маркетите. Каквото се търси, това ще се и предлага – това е пазарната икономика!
Share
Read More
TOP

Кашкавалена каша (Швейцарски кеезгечедер)

Необходими продукти:

300 г стар хляб (нарязан на кубчета с големината на локум)
100 г масло
50 мл бяло сухо вино
800 мл – 1 л прясно мляко
2 – 3 скилидки чесън
300 – 350 г зрял кашкавал
сол, черен пипер

Начин на приготвяне:

1. В голям тиган, по възможност с дебело дъно се разтопява маслото. Хлябът се запържва до златисто. Поръсва се с подправките. Сипва се виното и се разбърква ритмично.
2. Отделно се стопля почти до кипване млякото, прибавя се счуканият чесън. Сипва се на няколко пъти към хлебната маса. Бърка се докато попие.
3. Също на няколко пъти се добавя настърганият на едро кашкавал. Къкри леко 10 минути като се разбърква периодично. Отдръпва се настрана от огъня. Сервира се веднага.

Share
Read More
TOP

Как да си направите вкусни гевречета


Необходими продукти:

400 г брашно
1 пакетче суха мая
1 ч.л. сол
1 с.л. захар
150 мл светла бира
50 г масло
морска сол за поръсване
30 г сода бикарбонат

Начин на приготвяне:


1. В средата на пресятото брашно се прави кладенче, Добавят се продуктите за тестото. Поръсва се с 1–2 с.л. брашно. Купата се покрива с кърпа и се оставя настрана докато маята шупне.
2. Първоначално се “замесва” с дървена лъжица и като спре да лепне се домесва с ръце за около 5 минути. Втасва покрито около час.
3. В съд с високи стени се кипва 1,5 л вода, прибавя се содата бикарбонат. Къкри леко 5 мин. и се отдръпва настрана от огъня.
4. Намесва се тестото и се разделя на 8 питки. Всяка по около 80 г. Всяка питка се разточва до 36–37 см дължина. Оформя се геврек. Двата му противоположни краища се залепват с малко вода.
5. С помощта на решетъчна лъжица гевреците се топват един по един
в приятно топлия соден разтвор. За около 20 секунди всеки. Поръсват се с морска сол.
6. Гевреците се пекът на 2 пъти по 4 броя, върху пергаментова    хартия в тавата от фурната, предватително затоплена на 200°С около 15 минути.
Ако ви останат за следващия ден, притоплени за 5 мин. във фурната на около 160°С са като току що изпечени.
Рецептата е за 8 бр гевречета
Share
Read More
TOP

Замесването – лесно или не

Замисляли ли сте се – коя е за вас най-приятната миризма?
За мен това е миризмата на прясно изпечен хляб.
Първите ми спомени за собственоръчно омесени питки са от 4–5 клас. Вероятно не са били толкова зле, защото баба ми с гордост ги показваше на съседките. Винаги съм била въодушевена от това “чудо” – приготвянето на насъщния. Смилането на зърната, забъркването на тестото с различни видове зърна, добавянето на екстри, които правят печивото още по-полезно: ленено семе, слънчогледови семки, маково семе, сусам, овесени трици и т.н. Маята, която отделно набухва с помощта на малко топлинка. Самият процес на замесване, втасването, премесването и изпичането.
Гледайки с любопитство през замъглената вратичка на фурната –  тестото сякаш оживява пред очите ми: нараства, придобива златист цвят, леко покафенява, сякаш подсказва, че трябва да бъде извадено. Уханието, което се носи в дома ми, е неописуемо, а уютът, който създава, не може да се сравни с нито един СПА-център на света…
И до ден днешен, когато съм вкъщи винаги меся някакъв вид хляб. Не само, че е много по-полезен от закупения – без химия и оцветители, а и  защото доставям огромно удоволствие на хората около мен, които са в приповдигнато настроение от творенията ми!
Посещавайки неколкократно Грузия, не пропусках възможността да опитам хачапури, един от техните големи специалитети. За тези от вас, които не знаят – това е  вид “затворена” тънка пица, най-често с кашкавалена плънка. Опитвала съм и с месен и зеленчуков пълнеж.
Години след това грузинка ми показа как става замесването и някои тънкости за него. Една от “тайните” е замесването на много меко тесто. Наблюдавайки я (ръцете й бяха ужасно много полепнали с тесто), констатирах за себе си, че ще опитам да “замеся” с дървена лъжица.
Направих няколко опита и ако съдя по думите на мои гости, съм конкурентноспособна на оригинала. Рецептата я има в готварската ми книга. Тя е чест “гост” на нашата трапеза, а в комбинация със салата е прекрасен обяд или вечеря. Не че съм открила топлата вода, но от тогава замесвам почти винаги по този начин – хем тестото става по-пухкаво и след изпичането по-хрупкаво, хем не си и цапам ръцете.
За последния Великден нямах време да замеся козунак по класическия начин и понеже не си представях празника без този така ароматен специалитет, “замесих” по моя начин. За резултата само ще цитирам думите на мой гост – германец, който възкликна, че би си купил книгата ми, само заради този специалитет!
По-долу ви публикувам рецепта на пълнозърнест хляб по “моя” метод от книгата ми, с която може да зарадвате малки и големи.
Сестра ми Калинка често ме упреква, че бих могла от време на време да напускам бойното си поле – кухнята – и да намирам повече време за масаж, маникюр, вана… За съжаление, мила сестричке, ще трябва да те разочаровам. Благодарение на обещанието ми към теб преди години отказах цигарите, но за готвенето и дума да не става! – Това е, познавам се добре – “доживотна болест”.
Share
Read More